Търговските Улици

Те приличат на обикновени улици, местното население, както и чужденците, които минаваха от тук, често се блъскат един в друг, извиняват се или се сбиват по между си, защото всеки бърза за някъде, там където го очаква стоката, която желае, разбира се на по-ниска цена.
Обикновените обирджии дебнат постоянно, за да могат да изкарат някоя друга жълтица без да се изисква каквото и да е усилие от тяхна страна, но понякога и те намират своята гибел, защото са нападнали този, когото не трябва.

-Хареса ли ти?
Беше въпроса, който Яо зададе на Викс пред шивашкия цех и пак почнаха да се разхождат.
-Да. Разнообразие на дрехи. Приятна обстановка и мил управник.
Викс погледна Яо и въздъхна, без каквато и да е причина.

- Е, къде е роклята? Искам да я видя.

-След час ще е готова. И ти ще я видиш чак довечера.
Каза му Викс и се усмихна.

- Не може ли веднага след като я вземеш? Все пак аз ще я плащам. - Засмя се той.

-Не. - заяви Викс с високо вдигната глава.
-Приеми го, като леко наказание, че не искаш да си кажеш истинското име. Все пак имам поне малко право да се сърдя, тъй като момчето, което харесвам не иска да каже нищо за себе си.
И когато се усети, че е казала това Викс буквално потъна в дън земя. Засрамена и червена, като домат.

Яо почервеня на равно с Виск, но успя по-бързо да се вземе в ръце.
- Това е нещо, което не мога да направя... може би... заложи нещо, което ти е скъпо и ще ти кажа името си. В момента, я който то излезе на яве, ще знам, че е от теб и ще имам пълното право да ти отнема това, което си заложила.

Викс покри лицето си с коса и не каза нищо.

- Така си и помислих - усмихна се той.

-съгласна съм да заложа нещо. Но докато измисля какво е ще почакам.
Каза тихо тя все още скри под пласт коса .

- Какво искаш да правим сега?

-Отново оставям решения на теб.

Яо се спря, обърна се и я погледна в очите.
- Малка си, знам, но трябва да вземеш нещата в свои ръце, а не винаги да чакаш някой да реши вместо теб.

-Добре тогава. Бих искала да се поразходим още малко. Все пак имаме към около 30 минути.

- Добре, след теб... - направи й път той.

/Викс, води, аз ще те следвам./

Когато Яо подаде на Викс захарния памук направо и призля. Но нещо стана и тя се учуди. Той си спомняше, че тя не харесва сладко, та това бяха незначителни детайли за нейните вкусове, който дори и майка и не помнеше. Викс благодари за памука и зарадва да го види весел, защото знаеше, че като се върнат в академията, надали ще се засмее. Все пак имаше репутация да поддържа. Нали беше "Демона" сред учениците, което е тристта пъти по-добре от това да си "детенцето" сред "възрастните" ученици. Викс все пак не си взе от памука от страх да не и стане нещо, като например да повърне или и тя не знеше какво.

По пътя Яо забеляза, че тя не докосна памука.
- Следващият път ще ти взема на грах. - Засмя се той.

/Отговори ми в Стаята за Гости на Виолетовия Хил./