Стая 12

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея бяха поставени три легла на прожина, хвърлен по един матрак отгоре и застлани с бели, нови чаршафи. Възглавниците бяха удобни.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него - крило за всеки обитател от стаята.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

*Щрак* Чу се отключване.Джеймс се настани на леглото, подпря косата на единият стол , помисли над ситуацията в която беше изпаднал ... След един час размисли и страсти , и глад , благородника реши да заспи , денят беше интересен. А следващият щеше да е поне два пъти по-интересен .

Жар отвори прозореца с лекота. Застана на него и се вгледа в Джеймс.
[i]Какво толкова има в теб? Теб търсих. Видях те и те следих цели две седмици и накрая не си бил ти?! Какво означава това? Нима има друг, който от да прилича на теб толкова много теб, аз никога не съм грешала. Нещо не е наред тук и аз ще разбера за какво става на въпрос. мислеше си Жар. Да. Това нямаше да остане така.
Очите й се впиваха в него. Спеше като бебе. Краката й докоснаха пода и тя закрачи бавно към него. Спеше като пън. Точно това й позволи с такава лекота да го завърже за леглото и да седне на бюрото. Нямаше търпение да се събуди.

Джеймс се разсъни , сърбеше го крака но не можеше да се почеши. Той отвори очи , въжета . Цялото му тяло беше навързано като пушен бут в касапница . Какво по дяволите . Найтли се обърна и видя нападателят си , беше Жар. Гледаше го с гладните си сини очи и се радваше.
- Какво означава това !?!? Развържи ме , веднага ! - Извика Джеймс с сънен но властен глас.

Жар слезе от бюрото и седна на леглото до него.
- Внимавай колко се пънеш като магаре, Джеймс. Възлите са направени така, че при всяко едно вдижение се стягат повече и повече. Скоро няма да можеш да дишаш, така че се кротни и ми дай отговори на няколко въпроса. Нали знаеш какво са казали старите хора, а Джеймс?
Жар се наведе и устните й докоснаха ухото му.
- Чисти сметки, добри приятели.

Джеймс не си и беше мислил да мърда. Не му допадаше шаването и без това . Арогантна усмивка изплува на лицето му .
- Виж принцесо , нямам намерение да ти казвам каквото и да било , ти не го стори , защо трябва да го правя и аз . Развържи ме . Знаеш че ако ми се случи нещо ще бъдеш наказана . - Боже колко много обичаше да блъфира Джеймс.

- Не. Няма да бъда наказана. - Продължаваше да шепне в ухото му. - Ти вече нямаш стойност и това, че си тук означава, че симпатичният червенокоско е играл умен пас, за да не накърни както своята, така и твоята репутация, но това, в никакъв случай, не ми пречи да те убия тук и сега.
Ръката на момичето се плъзна от врата на Джейм по гръдния кош надолу.
- Така че, принце, ти ми кажи кой си и защо приличаш на него?

- А Откъде , принцесо , знаеш че не съм човекът който търсеше и затова съм тук ? - Усмивката на лицето му не се смали и с милиметър , той знаеше че я държи в завързаните си ръце.
- А за умният пас ... Откъде знаеш какво сме говорели с милорд. Ако си подслушвала , сигурно също и за това ще бъдеш наказана ...

- Сигурна съм и да подслушвах, но няма да бъда накзана. Провери и сам, ако оцелееш разбира се.
Ръката му вече беше върху мъжката му гордост.
- Е, не смятам, че си в положение, в което да ми отказваш информация, нали така г-н Джеймс Найтли.
Жар го гледаше. Онзи глупак от асасинската раса вече беше по следите на семейството му. Хубаво е да си красива в днешно време, а още по-хубаво е да знаеш как да използваш красотата си. Жалко, че онова петнадесет годишно момче щеше да умре, когато разбереше всичко за този в ръцете й.

- Ооо , сладка принцесо , моля те недей . Нищо няма да постигнеш ,-каза Джеймс с същата усмивка- трениран съм да издържам на каквито и да било изтезания . За Рейдж и фамилията си бих умрял . Погледни го от другия ъгъл , ти не ми каза нищо когато аз те питах.

Ръкаката й стисна със сила това, което беше хванала. Не беше дошла да го изтезава... е... поне не й бяха такива намеренията, но той беше предложил нещо, на което тя не можеше да устои.
- Би умрял за фамилията си? А искаш ли тя да бъде изтрепана?

- Фамилията ми ? Изтрепана ? - Джеймс се развесели . - Мислиш че убиецът който си наела може да избие фамилия Найтли ... Съмнявам се че дори ако твоят другар Тъндър лично се опита , няма да му е лесно ... Но както и да е , бъди сигурна че фамилията ми е в безопасност. - Психопатка .
- Ако обичаш , прави с мен каквото ще правиш , но донеси нещо за ядене , може и да съм склонен да ти кажа нещо ако ми донесеш нещо за ядене. И Внимавай , мъртъвците не говорят , без отрова ...

Жар извади острието си от колана, завъртя го в ръката си и то полетя към гърлото на Джеймс.
- Не ме интересуваш.
Нещо издрънча и Джеймс все още беше жив.
- Какво си мислиш, че правиш? - Гласът на Тъндър.
- Забавлявам се. Защо ме спря.
- Знам, че не може да пребориш втората си кръв, но чак толкова ли си жадна за кръв?
- Просто обичам да убивам, това е.
- Да знам. А сега го развържи.
- Е, не може ли да се позабавлявам?
- Какво искаш да му направиш?
- След като не мога да го убия или по-скоро не ми даваш да го убия, защото аз самата мога да се справя с това, поне може ли да ми стане личен слуга.
- Не.
- Хайде де, Тъндър. Искам слуга, който да ме задоволява.
- Ще трябва да си намериш друга секс играчка.
- Не искам. Искам него. Къде другаде ще намеря двадесет и пет годишен мъж, който няма да има друг избор?
- Сама ще си създадеш тези обстоятелства.
- Но аз вече съм ги създала.
- Жар. Казаха ти. Това не е той. Няма как да го убиеш.
- Нямаше да го убия. Просто искам да го чукам когато пожелая.
- И да го убиеш веднага след това, под претекст, че не успявал да си свърши работата ли?
- Е... какво толкова? Наказуемо е.
- Проклета да е майка ти, 'дето те е дарила с тези гении.
- Проклет е и баща ми, че я е дарил с мен.
- Развържи го.
- Не искам.
- Жар.
- Няма! Развържи си го сам! Само ми проваляте забавлението!
Жар се ядоса и потъна в сенките. Тъндър поклати глава.
- Виж сега, тя си е такава, но се пази от нея. Има ти зъб.
Тъндър извади катаната си и сряза въжетата.
- Господи, никога няма да се науча да правя тези възли. - Засмя се той. - О и... както и да е. Следващият път няма да съм наоколо.
Тъндър скочи от прозореца и се чуха плясъци на крила. Явно беше с дракона си.

Джеймс се почеса по носа , поклати глава в израз на неразбиране , облече си дрехите и си изми сънената физиономия.
Мъчеше го ужасен глад . Чувстваше че стомаха му е залепен за гърба а тялото му се самоизяжда . Той излезе от стаята и започна да търси нещо за ядене.