Улиците

По улиците предимно се разхождаха Драконоиди с чин от Майстор нагоре. Това беше военен град, в най-голяма близост с непознатото - Изкупителите.

- Та , Жар , къде ме водиш ? Ако имам честта да знам . - Каза Джеймс.
След като момичето не му отговори той я сграбчи за ръката докато очите му не останаха лице в лице с нейните.
- Попитах те въпрос дявол те взел !!! - Изръмжа Джеймс на ръба на изтощение , не бе слагал нищо в устата си от дни.

- Боли ме! - Изсъска Жар през зъби.
Беше от онези, които се ослушват. Ето как беше разбрал името й, с което не се гордееше особено, но това бе положението.
Изведнъж птиците се разкрякаха. Врявата беше наистина огромна, нещо щеше да стане. Джейм повдъгна погледа си към високата сграда и го видя.



Готвеше се да нападне с катаната си. Отвратително сините му очи беше последното нещо, което видя преди да загуби съзнание. Белокоското прибра катаната си. Наведе се и нарами безжизненото тяло на Джеймс.
- Можеше и сама да се справя. - Нацупи се Жар.
- С милите очи ли? Ами, ако не беше проработило?
- Щях да го убия.
- Не. Щях да се намеся.
- Ти си бил там през цялото време? - Очите й станаха по-големи.
- Разбира се. Можеше ли да те оставя сама да зашеметиш някого, като ти си некадърна в това изкуство.
- Некадърна! - Обиди се Жар, но знаеше, че той е прав. - Радвам се, че си тук.
- А аз се радвам, че този бездарник не ти е сторил нещо, докато ти се опитваш да не го убиеш.
- Трудно беше.
- Сигурен съм. Да тръгваме.
- Разбира се, Тъндър.

/Пиши тук, но изчакай моят пост първо./

Дениъл продължи по улиците на градчето. Докато крачеше, той извади едната ръка от джоба си и я прекара през снежно бялата си коса. Трябваше да се научи да използва оръжията, в които можеше да се превръща. Можеше да ги призовава, но не чак дотам. Мечтата му бе да се занимава с убийства използвайки само тези оръжия. Той се бе заклел, че никога няма да докосне лък, арбалет или друго подобно оръжие. Неговата цел бе да го мразят и да бяга и убива хората, които го мразят.

Така или иначе беше освободила Изкуството си, което й позволяваше да се превръща с оръжие, беше време за забавление - желание породено от срещата с онзи мистериозен нарушител, който искаше да се учи. Да го уча.
Не, Роза нямаше да обучава някого, чиято голота не е видяла преди това, точно както господарят й бе постъпил с нея. Голите тела разкриваха тайните и възможностите на притежателите им, както и евентуалния подход, с който трябва да се борави.
Май си помисли, че искам да спя с него и защо да не го е направил? Това доказва само моето превъзходство в ситуацията, а сега... Джо... къде точно си? Играе ми се.
И тя продължи надолу по улицата към портите на този град.