Стая 902

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея бяха поставени три легла на прожина, хвърлен по един матрак отгоре и застлани с бели, нови чаршафи. Възглавниците бяха удобни.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него - крило за всеки обитател от стаята.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

Уау! Това беше първото нещо което ми дойде на ума след като Алейт отвори вратата.Но, за жалост не беше от възхищение. Какво видяха очите ми? Тесен коридор, задръстен с огромен гардероб, който с размерите ми напомняше на жената която ме преби с тигана...

Стаята ми напомняше на стара изоставена болница в която обитателите бяха избягали сякаш са нападнати от група свирепи същества късно вечерта.Единственият плюс беше че Алейт я поддържаше в достатъчно чисто състояние, че да не прилича на изоставено кукувиче гнездо.
След като се шмугнахме в стаята, намерих на пода едно парче дърво - ето как ще се позабавлявам.Хвърлих багажа, седнах на ръба на едно от леглата - което изскърца под тежестта на тялото ми, а звука беше сякаш изпуснах струйка въздух под крилата си...

- Опа... не бях аз - казах като паднах назад върху леглото и започнах да се смея истерично... - наистина, това не бях аз...

Алейт се усмихна невинно.
- Стига лъга! Това не е прилично. - А после започна да се смее с цялото си сърце. Когато успя да се съвземе добави: - Знам, че тук не е кой знае какво, ама си е моето място.... сега и твоето.

- Оооох - въздъхнах след което направих няколко крачки към Алейт, потреперих леко с крилца - колкото да се повдигна от земята и се проснах с трясък върху леглото до нея..- Е, Алейт ...иска ми се да ти задам хиляди въпроси, но не мисля да прекалявам... ти какво учиш тук? Разкажи ми малко за училището, моля те!Какво мога да открия тук? От кого да се пазя?

Алейт го погледна и се усмихна.
- Уча всичко, което е свързано с лечението на всякакви видове заболявания, счупвания и наранявания на плътта. Училището ни е създадено точно с такава цел - да помагаме на хората, както и да бъде задоволено страдането ни, че нашата магия не може да се изпозлва за нищо друго освен за това. Ние не ставаме за бойци и тя е абсолютно безвредна като силова мощ. Трябва само да се запиш от Блек Семьоновски. Той е склонен към берсергски появи и изобщо не може да се нарече Водно конче, макар че целият е точно такъв. Не знам как съумява да изпозлва изкуства, които са откраднати от другите раси, но пази се - къси нерви и още по-късо търпение.

- "Не си играй с шефа"... а ? - повдигнах няколко пъти веждите си и се усмихнах ехидно. - Сигурно има скрити тактики срещу другите ... докато ги лекува и изведнъж - БАМ! Кръв, плът и сълзи от болка се стичат по пода...
- Али - подпрях се на рамото и а с пръст погалих върха на едно от рогчетата и - какво ще кажеш да поспим?

- Ти спи. - Усмихна се тя. - Аз имам да свърша малко работа. Обещавам, че като се прибера, няма да вдигам шум и да те събудя. - Тя започна да се оправя да излиза и когато беше готова спомена: - Да не ме заключиш отвън.

- Е, ключа е в теб, ти си знаеш.Аз обаче лягам да сънувам - едно от малкото неща които ми бяха останали.Когато спях, се пренасях в своя малък свят.От дете се опитвах да овладея контролирането на сънища - така наречените осъзнати сънища.Първият ми път беше когато сънувах че падам - един от онези сънища за които разказват че ако не се събудиш преди да паднеш, няма и да го направиш повече.Обикновено се събуждах миг преди да достигна земята, но не и тогава!
Бях едва на 7, но в съня си изглеждах доста по-зрял и едър.Сънувах че стоя на висока скала и търсех "Пелин" - магическата билка която предпазва от дракони и диви животни.Неусетно докато обикалях безстрашно по ръба на скалата, се подхлъзнах.Беше влажно и нямаше къде да се хвана, за това просто полетях стремглаво надолу. а от внезапната паника не разтворих крилата си навреме и това ускори падането ми още повече.Затворих очи и мислено започнах да се моля на себе си - СПРИ! СПРИ! И се получи! Миг преди да обагря скалистата местност с алената си кръв, отворих очите си и видях как групичка мравки преминаваха непосредствено пред очите ми.Сякаш исках като за последно да видя миг от живота.Не исках да бъда съществото което е приело смъртта със присвити от страх очи.Исках да се изправя гордо и да кажа - Ела!
Така разбрах че го мога.Следващите няколко пъти когато се опитах, дори не успявах да сънувам каквото и да е.Изтощението ми беше огромно, но мотивацията беше другата крайност към която се стремях.
С течение на времето овладях пътуването из сънищата, дишането под вода, умишленото събуждане, материализацията и най-вече пътуването в сънищата на другите.... така се бях промъкнал в съня на една Демоноподобна и просто я съзерцавах отстрани.Тя не знаеше за мен, но аз знаех всичко за нея.Кога става, кога и с кого си ляга, Дори имах график в който си записвах всичко, но това си остана в сънищата ми...

Неусетно бях заспал, но нещо ме стресна.Една малка буболечка ме събуди с грапавите си крачета които разхождаше по лицето ми.Бях сам в стаята, със всичко от което имам нужда... или почти - нямах ключ!
За мое щастие, родил съм се със здрави и силни крила които щяха да ме измъкнат от тук.Отворих прозореца широко и полетях...
Трябваше да намеря Изабела - Директорката!

/Нека следващият ти пости бъде тук. Опиши своите действия./