Ох, права беше.Наистина не е далеч! - усмихнах и се и продължихме напред.Около нас имаше много хора, картини но това не ме вълнуваше.Докато Алейт ме държеше за ръката, просто се взирах в нея.Беше ми приятно дори просто да я гледам... - Е, къде е хралупата ни? - промълвих и зачаках отново да чуя писукащото и гласче...