Улиците

Улиците бяха претъпкани с хора. Повечето чужденци, отиващи към онзи мръсен квартал.

Себастиан излезе от тунела и тупна на прашната земя. виждаше хора , занаятчии , знахари , търговци , наемници , но никой не му се притичаше на помощ ... Желаеше брат му да беше на близо .... ако брат му беше на близо нямаше да е в такава агония .... Момчето заспа на хрипове като просяк в прахта .

Себастиан бе разбуден от нечие побутване, което много скоро осъзна, че всъщност е сръчкване от нещо с дървена дръжка.
- Г-не, не сте от Империята, а Империята не позволява да се спи по улицата. За това, станете и се разкарайте от тук преди да ви е намерила градската стража.

Момчето се разсъни , все още беше жив и се намираше на прашна улица . Себастиан въздъхна тежко и се надигна от прахта. Намираше се в Город ... Бил беше тук и преди и града му беше познат , знаеше на къде е източната порта към Аутум затова се насочи право натам с ръце в джобовете като се мъчеше с всички да игнорира глада ...
Търговци предлагаха стоката си , нафукани младежи се кифлеха с най-новите си дрехи, Благоухайни аромати се усещаха от гостилници и ханове , галеха носа и дразнеха стомаха му . Защо беше толкова наивен да и се върже на оназ флюрца още не можеше да проумее , какво бе видял в нея че да го измамят по този начин и защо не го бяха убили ... Себастиан готвеше своето отмъщение. Жаждата му за мъст беше толкова силна че притъпяваше глада. Той стигна до източната порта и се заоглежда за някоя каруца която да го хвърли към Рефядж или към Академията.

Осоидите бяха в строга система на контрол, както всеки един чужденец би съумял да проумее, но това не им пречеше да живеят както си поискат. Всички те имаха чест и я бранеха както кучката брани кученцата си.
Дървените колела на каруците скърцаха, а мулетата бяха изтощени. От време на време можеше да се мерне някоя друга, красива карета, с онези претенциозни и големи колела, които ковачите бяха създали, за да се движат по-плавно и леко, тъй като не се въртяха директно на остта, а на съчмета втулка, която улесняваше хода им и ги правеше почти безшмуно.
От време на време деца притичваха покрай Себастиан и го гледаха с големите си очи, от които любопитството преливаше. Личеше му, че не беше тукашен.
- Оний-сама - започна едно от хлапетата, - ти какво си?

- Не знам . - тъжно поклати в лъжа Себастиан , все пак щеше да ги стресне ако им кажеше че е Асасин или поне да си привлече лоша компания. - Сирак съм ...

Детето го погледна с жал в очите. Пристъпи две крачки напред, вдигна главата си и сините му очи се забиха в неговите.
- Сирак? Оний-сама, искаш да кажеш, че татко ти и майка ти са умряли по време на някаква битка?
- Глупак! - чу се друго дете от някъде. - Сирак е сигугрно някоя нова и невиждана раса.
- Оний-чан - започна едно момченце, - преплавали сте Океана ли? Какво има там?

- Нямам родители ... - каза с тъга Себастиан - Имате ли нещо за хапване малките ? - каза с не скрит глад момчето.

- Да, оний-чан. Гладен ли си?
Едно от момчетата извади от кесията си сух комат хляб.
- Друго не може да ти дадем, ама пак не е като да няма какво да ядеш, нали?

Себастиан се усмихна благодарно и взе подадения от момченцето комат хляб. Не беше кой знае какво , но не се беше надявал на повече. Заръфа гладно хляба и се замисли какво ли прави Каин в момента .
- Ти имаш ли си брат , малкия ? - попита хлапакът с премляскване.

- Не. - отвърна момчето. - Но имам сестра. Тя е най-досадното нещо на света. - намуси се то. - А ти, на къде си тръгнал?

- Трябва да намеря брат си . - каза Себастиан мляскайки жадно отново. - Разделихме се и сега трябва да се съберем. В момента си търся вид превоз и си почивам в случай че трябва да ходя да го търся пеш.

- Превоз? - очите на детето се разшириха. - Мога да ти уредя една стара кранта, с която определено ще стигнеш по-бързо отколкото пеш, но трябява да обещаеш, че ще я върнеш, защото татко няма да е доволен.

- Да ще я върна като намеря брат си ! - каза възторжено Себастиан. - Много ти благодаря - и разроши косичката на момченцето.
- А ти ... Не искаш ли нещо в замяна мъник ? Ако ме запознаеш с баща ти можеби ще има нещо с което да му помогна.
Себастиан беше прекалено гладен и отчаян за да вземе крантата просто така , предпочиташе да изработи добичето или храна и подслон за ноща. Той знаеше че трябва да намери брат си максимално бързо , двамата не се бяха разделяли от деца, в момента имаше чувството че част от него просто я няма.

- Може и да има нещо за теб, но той не обича непознати. За това, ще те чакам тук след час, когато се стъмни и ще ти доведа добичето. Както се разбрахме, г-не, ще трябва да го върнеш. - И момчето подскочи и тръгна на някъде.

/Опиши престоя си./