Келявите Земи бяха тъй обширни, че картографирането им отнело повече от година. Плоската им повърхност и напуканата им почва карат местността да прилича повече на пустиня, отколкото на плодородна земя, каквато в действителност беше, но нямаше растения и никакви признаци на живот.