Коридорите

Никой не познава Светилището напълно и лесно можеш да се изгубиш из безконечните му коридори, които лъкатушат и криволичат, слизат и се изкачват като някакви необятни лабиринти. До голяма степен причината е това, че не забелязваш промяна - всяка част от Светилището досущ като предишната: кафява, мрачна, зацапана и вмирисана на нещо вехто и застояло.

Алекс влезе в мръсните коридори след около пет минути вървене. Той крачеше бавно и спокойно по пода между тези две стени. До него отново се появи Дениъл, но този път само главата му (той беше дух, можеше да показва която част от тялото си иска по отделно).
- Алекс, да не би да си загазил заради малкият ни разговор?!
- Не знам Дениъл, не знам. Нищо не знам. Може да съм, може и да не съм. Сега ме остави. По-добре да не ни виждат заедно в този момент. - След тези думи на Алекс, Дениъл изчезна изцяло. Той често се вслушваше в молбите на Алекс. Момчето продължи само да крачи по коридорите на тази мрачна сграда, която се наричаше светилище.

Онзи рус хлапак, който беше направление Чекино и често се мотаеше около Кейл мина покрай Алекс с още едно хлапе. Не беше добре. Изглеждаше бит.
- Е? - Попита го компаньона му.
- Северозападната порта беше отворена днес.
- И?
- Няма значение.
Те подминаха Алекс, дори не го забелязаха.
Северозападната порта. Това беше странно. Тази порта се отваряше толкова рядко, колкото в тези коридори можеше да се хване плъх.

Алекс продължи да крачи из коридора все така спокойно. Не знаеше какво да прави, но сега трябваше да иде при Лорд-Боеца.

Дай рязко бутна две огромни врати и уести лъха на смърт и депресия. "Коридорите..." помисли си той и се опита да фиксира погледа си върху пътя пред него. Такъв нямаше, пред него бе една огромна стена, а в страни имаше два прохода. "Сега к'во беше?! А, да..." Той тръгна напред и сви в дясно, обърна се, а двата коридора бяха досущ еднакви. "Ъхх... Да, на дясно беше... Май." Продължи напред и съзря още 3 разклонения. "Вторто отляво... Петия коридор в дясно. Коридора до 15тата кафява плочка от ляво на дясно. Десет стъпки напред, в ляво. Третите стълби. Третия коридор, в дясно. Стълбищата с 20те стъпала. 6тата врата." Дай напосле се озова пред 2 абсолютно еднакви врати, след още един дълъг коридор. "Окей..." каза си той "Всеки път е различно. Един път е първата, друг път втората. Единствения начин да разбереш коя е днес е да чукаш на нея и да слушаш за ехо. Тази, зад която не се чува ехо е правилната, а другата те връща обратно от самото начало. Ох, лоши спомени!" Дай направи "ритуала" и след като бе достатъчно уверен в слуха си открехна вратата пред себе си.

Рей връхлетя отново в огромното помещение на хилядите коридори и се замисли. Върна се по пътя, по който бе дошъл, до средата и след това започна да хваща само левите коридори и стълбищата с по 23-25 стъпала. След близо половин час се озова пред три врати, от които трябваше да излезне по два пъти и след това да мине през тази в дясно. Отново един дълъг лабиринт от коридори и стълбища завиващи на ляво ( :Д ) и накрая се озова пред една огромна, висока, дебела, твърда, тежка и адски-студена врата.