Тъмните Коридори

Коридорите свързваха цялото общежитие. Из тях се мотаеха ученици, смееха се, правиха се един друг за смях и това им доставяше истинско удоволствие.

Докато вървях по коридорите попаднах в мъжко царство. Всякакви палячовци тичаха, викаха, смееха се. Някои подхвърляха някакви топки, други се гонеха, трети се биеха. Не се спирах пред никой, а и всички ми правеха път минех ли през тях. Сигурно заради металната верига, която се влачеше по пода и камите забити в косата ми, барабар с дървената маска. Всеки беше от чудак, та на по-голям чудак. Голям кеф нали! Накрая се дотътрих и до моята стая.

Тръгнах по коридорите, които сега бяха тъмни и почти неосветени. Минах през две девойки, които си говореха за някакъв красавец. Ново или старо попълнение не е ясно. Подминах ги клатейки глава от това какви неща ги занимават. Различни хора, различни идеали явно. Стигнах до моята врата. Светлината се промъкваше под процепа на вратата, а от вътре се чуваха гласове.
-Ууу.... Значи ти си красавецът, за който всички говореха, ама защо не приличаш на един от нас?! Антагонист може би?! Не знам защо си падат по теб.
-Изчезни...Искам да съм сам!
Кипна ми! Някой беше в територията ми. Сега щяхме да видим тази работа....