Пристанището

Тук пристигаха и си заминаваха кораби от Оъкрест, които превозваха хора дошли да търгуват така, както намерят за добре.
Още от тук шумът на пазара се дочуваше със странни звуци и писъци на продавачите.
На всеки час от тук тръгваха кораби за Оъкрест, а билетът винаги беше с различна цена. Закупуваха се от капитана.
Приятно пазаруване.

Събота, четиринадесето число от месеца, а луната грее сякаш всичко ще да приключи на този съдбовен ден. Ноща е спокойна, дори прекалено спокойна за вкуса на Горан, което тайно го караше да потрепва.
Пристанището се намираше пред очите им, само трябваше да тръгнат напред и да намерят подслон за през ноща, защото Кресена смяташе, че е по-безопасно, предимно за нея, да пътува през деня. Горан се съгласи без да спори. Състоянието, в което беше сега, не му позволяваше да бърза за където и да било.
Очите му не се отделяха от Кресена, която се къпеше в лунна светлина. Каква красавица, каква истинска заблуда - мисъл, която го разсмя.
- Защо се смееш, скъпи?
- Красива си, когато се къпеш в подобен вид светлина.
- Благодаря ти.
- Казвам истината.
- Ноща ще става все по-тъмна...
- Какво искаш да кажеш с това? - Горан не можа да я разбере. Дали в това се криеше някакво двусмислие, което те първа трябваше да разгадава или просто тя имаше нещо на ум? Не знаеше.
- Нощите ще стават все по-тъмни. Не усещаш ли? Недостиг от газове, необходими за сътворението на звездите? Разбира се, нощният небосвод няма да помръкне от днес за утре, а процесът ще се прояви след милиарди години. Ние няма да сме част от него... няма да го видим...
- Преди 8 милиарда години една загадъчна сила, наречена от убийците "тъмна енергия" - ето каква била работата. Това евентуално щеше да стане реалност, но някъде далеч в бъдещето. Дори самата тя го знаеше, но на Горан му се стори някак тъжно, - се противопоставила на гравитацията и предизвикала разширяване на Вселената. Този процес силно отдалечил галактиките от мястото, от където могат да се запасят с необходимия им газ за формирането на нови звезди. От което раждаемостта на звездите започнала да спада и този процес ще продължи и в близките милиарди години, скъпа.
- Тъжна съм. Обичам звездите.
- И децата ни ще ги обичат, и внуците ни, тяхните деца също. Скъпа, не трябва да мислиш за това. Бъди малко егоист и им се радвай цял живот, нали?
- Но...
- Но, скъпа, тънък пояс от частици антиматерия обгръщат светът...
- Не разбирам?
- Малък брой частици на антиматерия се намират между поясите на Ван Алън от уловена обикновена материя. Асасините са установили, че сблъсъкът на космически лъчи със знашата атмосфера произвежда частици, сред които и неуловимите такива на антиматерията. Повечето от тях се анихилират при контакта с обикновена материя. Звездите няма да изчезнат просто така, след като тъмната материя и антиматерията са част от тайните на асасинството... а светлината, скъпа моя, знаеш им трябва, така че децата на децата ни ще могат да се радват на нощното небе, точно както теб сега.
- От къде знаеш всичко това?
- Да речем, че имах приятел от асасинската раса преди да те срещна...
- Къде е той сега?
- Където е всеки асасин.
- В смисъл?
- Или в гроба... или в сенките.

Дали асасините трябваше да останат в сенките или да "лъснат" под последната луна? Животът продължаваше да тече, времето не спираше, а истината за онези, които не можеха да потъмнеят оставаше само загадка.

/Горан, предлагам ти да намерите обежище за през ноща, но не трябва да се придържаш към думите ми. Свободно РП./