Улиците

През деня рядко можеше да се срещне Демоноподобен. Предимно чужденците преминаваха по улиците, но вечер беше съвсем различно от това.

Пясъкът се разнасяше изпод краката ми. Крачех бавно, не бързах за никъде. Подминаващите ме чужденци ме заобикаляха. Демоноподобните не са от най-обичаните. Еее.....Сложих маската на лицето си и така станах още по-странна. Едно дете попита баща си по пътя дали госпожицата с червено демек аз съм изперкала или пък съм жива кукла. Забавно... Запътих се към Ангелик.

Тичах без да се обръщам, без да забелязвам никой. В главата ми беше само мисълта как по-скоро да се махна от тук. Мразех този град. В него нямаше нищо....нищо....А сега имах и един лош спомен да свържа с него, който допълнително го отблъскваше от съзнанието ми.