Пътят за Академията

Това беше улицата, по която се поемаше, за да се достигне сградата на Академията на Тъмните Изкуства, както и пътят, по който можеше да се върнеш. Тук винаги имаше огромно движение на послушници и наемници. Трябваше да се внимава.

От тук, нали?
Да, от тук.
Внимавай, типовете наоколо не ми изглеждат много безопасни.
Спокойно...

Рю вече отдавна бе напуснала предишния град . Тя наистина вървеше на където я отведат краката й. Момичето ходеше по-този път вече от около час и продължаваше ли,продължаваше напред.

/Пиши из Коридорите на Академията и стигни до директора./

Mi стигна до пресечната улица, по която трябваше да поеме за Академията.
- Ох, слава богу, добре, че се отървах от тази върволица.... - мислеше си тя.
За нейно голямо нещастие по тази улица крачеха странни хора.....повечето, от които бяха облечени като монаси.
- Пфу...... Къде тоз късмет.....

Паяци, мишки и змий? С това ли ще ме плаши? Да не е полудял? Мразя те, Варлам! мислеше си Ерна, докато крачеше по пътя за Академията. Тя беше разузнавач и много добре знаеше на къде отива. Какво ли имаше там? Те първа й предстоеше да разбере, но не я плашеше. Струваше й се прекалено забавно, за да бъде истина и вътрешно знаеше, че ще остане разочарована от жестокостта на тези хора. Време за уроци.

- А сам ли си избираш учителя или той те избира теб?
Роки ли? Да. Определено Нинжи Онимуша е Роки. Значи преподавал тук? мислеше си Варлам. Той не го познаваше. Само беше чувал за него и можеше да се каже, че знае всички неща, които той самият е позволил на обществото да знае. Интересно щеше да е, ако се срещнеше с него, но вътрешно в себе си знаеше, че това никога няма да стане.

-Ако имаш предпочитания може да ги изявиш, но почти винаги ти биваш избиран, вместо обратното.
Докато двамата вървяха странично от тях се чу силно тупване. Прах от земята се разнесе като вятър точно към двамата спътника и те се закашляха.
-Яре....яре.....знаеш ли от колко време те търся? От цееелиииии.....три минути. Нали така?!
-Мяу.....
-Знаех, че си проблемно цветенце, но да ме събуди брачед ти, за да те търся.....Бляяяя.....
-Онимуша-сама! - възкликна Роза и скочи в прегръдките на учителя си.
-Ой, ой.....ще смачкаш Пацко. Долу, момиче, долу.
И да пред Варлам беше човека, за който мислеше, че никога няма да види, в цялата си прелест и.....ъъъ....прелест.
Той хвана Роза през кръста и я постави на земята. Представяше си я като малко лъвче, готово за укротяване. Когато забеляза и мъжа с нея очите му се разшириха. Той се наведе към момичето и й прошепна с ръка на устата, уж да не ги чуе.
-Ой, Роза. Кой е този? - изпищя учудено в ушите й Роки, така, че и на 5 км можеха да ги чуят.
Малката разтърка ухото си и посочи спътника си.
-Запознайте се. Това е новият ми приятел.
Роки скръсти ръце пред гърдите си в очакване.

Варлам никога не беше предполагал, че ще срещне Роки, никога. Но имаше нещо в него, което го правеше различне от всичките неща, които беше чувал и проучвал за него.
- Клайст, приятно ми е. - Варлам подаде ръката си.

Убиецът огледа ръката му.
-Ъъъммм....да.
Но не подаде своята. Не обичаше да бара чужди хора, освен ако не се налага или не се усети де.
-И сега какво аз те търся три минути, а ти се занимаваш с мъже, които спокойно може да са ти бащи, а? Кой да предположи. Тц, тц....ново поколение.
-Не е така учителю. Клайст иска да учи при нас.
-Тъй ли? Грешка пич, грешка. Не ти трябва да си убиец. Мръсна работа ти казвам братче, мръсна. -заклати глава асасина.

- Може и така да е. - Вдигна рамене Варлам. - Но ще поема този риск. Роза, благодаря ти, а сега те оставам в ръцете на ментора ти. Смятам, че от тук ще мога да стигна и сам до Академията. Без съмнение ще я позная, когато я видя. Довиждане и благодаря. - Усмихна им се той и тръгна нагоре по пътя. Много добре знаеше къде отива.

- Атиса, ще повярваш ли, че срещнах Роки точно на този път преди броени часове?
- Да. Ще ти повярвам.
- Трябва да си сменим източниците на иформация.
- Защо мислиш това, Клайст?
- Защото той не се оказа такъв, какъвто го бяха описали, поне не по характер. Има ученичка, която се казва Роза - малко хлапе е, доверчиво и все още наивно. Симпатяга е и ще продължава да бъде, докато не реши да ни се пречка.
- Не е бил същия?
- Да. Всичко, което знаехме за него потъна в Червено море.
- Това не е добре.
- Но не е и прекалено лошо, не смяташ ли?

- Защото ми харесва да си играя с настроенията ти.
- Аз нямам такива.
- Но умело имитираш подобни. Това ме забавлява.
- Сигурна ли си, че точно това те забавлява в мен?
- Не. Имаш и други качества, с които не искам да се разделя.
- Не думай.

Двамата крачеха по улицата. Не си говореше. Ерна беше сърдита, а на Варлам не му дремеше, както обикновено. Двамата бяха толкова различни, че можеше да му се доплаче на човек, само като ги слуша и моментално би се запитал какво толкова са намерили един в друг, че още продължават да са заедно. И как, по дяволите, не са се избили до сега. Едва ли е само до красивия и добър секс...
Варлам приличаше повече на коняр, отколкото на каквото и да било друго нещо. Ерна беше тази, която прихващаше окото на повечето минувачи, които моментално биха сложили край на живота си, ако разбереха, че те са мъж и жена.