Балната зала

Бялото и карамелено цареше в тази зала. Всичко беше приветливо и добре замислено. Тежките бели пердета бяха хванати под формата на панделка, а големите прозорци имаха красив изглед към гората.
Масите и столовете бяха красиво подредени и разположени на стратегически места, за да може цялата зала да се вижда от всеки един ъгъл.
Ароматите често се сменяха и Алексис не даваше в помещението да се пуши, макар че и самият той бе пушач.

Яо и Викс стигнаха до вратата към балната зала. Викс се спря и се поогледа, нямаше никой, но от вътре се чуваше шум. Когато понечи да погледне към Яо, той вече беше влязал. Викс съвсем бавно натисна дръжката и отвори врата. Пред нея се разкри красива гледка, на хора танцуващи и групички, който си говорят за нещо и се смеят. Викс влезе в бавна, но несигурна стъпка и изпита същото чувство, какво в дома си. Несигурност. Сякаш не и беше тук мястото. Сякаш това е свят различен от нейния съставен от бял лист и без капка различен цвят от съвършено бялото. Тя просто отиде до един от прозорците и се загледа в небето далеч от всички. Явно искаше да изгради някаква невидима стена, за да не и прекъснат съвършеното спокойствие.

Стена или не, Яо вече беше до нея, като й подаде една изискана чаша.
- Сок от грозде. Алкохол - не ти се полага.
Той самият държеше ниска и тумбеста чаша до половината налята с кехлибарена течнос, в която небрежно плуваха две бучки лед.
- Ще трябва да поздравим Алексис, когато пристигне. Има навика да закъснява за собствените си балова. Аристократи - не ги разбирам.

Викс се усмихна, като каза че не разбира аристократите. Тя го погледна и взе чашата.
-Не съм от типа хора, който пият или пък пушат, така че не мисля, че е проблем алкохола. А за аристократите, те вярват, че всички други са подранили. Сами създават правилата на играта и я играят според това, дали им е забавно на тях. - говореше тя с някакъв равен и спокоен тон. - Пък и какво по забавно от това сам да измислиш правилата и всички други да играят само за да се забавляваш ти.
А докато казваше думите тя гледаше към красивата сребърна луна с усмивка.

Яо я слушаше много внимателно. Въпреки това, че тя знаеше за какво говори, той не беше израстнал в тези среди и нямаше да може да ги разбере никога.
- Поне един от наа да ги разбира.

Викс се замисли и го погледна.
-Малко е сложно, но ще го сванеш някой ден. На мен ми отне точно 2 дена обяснения от майка ми. Разбира се тогава бях едва на 4.
Викс се засмя и върна погледа си към небето.

Вратите се отвориха и икономът на Алексис влезе:
- Дами и господа, прескъпи гости, Алексис - каза с напевен глас. Ето го и него, сякаш сабрал блясъкът на цялото товапразненство по себе си, гостите не можеха да откъснат поглед от него и триумфалната крачка, с която влезе в залата. Изглеждаше на капитан, който е завладял нещо по-голямо дори от империя и заслужава всички тези овации от прескъпите му гости.
Когато се настани на огроманата маса, още не седнал слугите тръгнаха да му поднасят мезета и алкохоли. След десетина минути музиката отново засври и те тръгнага да го поздравяват. Яо изчака прилично своя момент. Умееше да ги избира.
- Хайде, Викс.

Докато Алексис влизаше нещо във Викс се развесели. На ум тя започна да се смее и да си мисли:
"Боже същия, като майка ми е."
Тогава чу:
- Хайде, Викс.
Тя само кимна и отиде след Яо.

Яо, с типичната грациозност на аристократ поздрави Алексис.
- Радвам се да те видя, Алексис. Как я караш? - Позволяваше си да фамилиарничи пред всички, защото връзката им беше далеч по-дълбока и всички го знаеха.
Яо направи място на Викс да го поздрави, а Алексис очакваше точно това.

Викс се поклони и каза:
-Приятно ми е да ви видя отново.
Тъй, като тя нито познаваше Алексис, нито пък го знаеше преди Яо да я беше довел тук, тя не посмя да го погледна в очите.

- И за мен е удоволствие да видя отново такава млада и прекрасна дама като вас. - Усмихна й се той и забеляза, че тя не смее да го гледа в очите. - Яо, добре съм - с акъла и здравето си, какво виждаш.
- Ще има ли проблем, ако се измъкнем малко по-късно...
- Защо?
- Аз и тя...
- Добре.

Викс погледна леко учудено Яо. До сега ентусиазъм да дойде и в следващия момент пита дали ще има проблем ако си тръгне. Нямаше да го разбере, това беше сигурно.

Поседяха около час. С Алексис говореха за неща, от които Викс не разбираше и така и не й се сториха интересни. После Яо я хвана за ръката. Извини се на Алексис и я поведе обратно към стаята.

Докато ходеха към стаята Викс погледна Яо и лекичко се дръпна ръката.
-Не е много разумно да държиш за ръка момиче, което е хлътнало по теб.

- Мисля, че е най-правилното нещо, което може да се направи... - Хвана ръката й отново.

/Отговори ми в стаята./