Входът

Входът винаги беше охраняван от поне двама мъже, които не позволяваха непознатите да преминат без разрешение.

Викс продължаваше да стой зад Яо и да си мрънка на себе си да се успокой. Докато изведнъж Яо не спря и тя буквално се блъсна в него. Когато погледна видя двама здравеняци да пазят входа. А сега и беше интересно да види, какво ще направи Яо.

- Хлапета, изчезвайте. Не трябва да сте тук. - Проговори единия.
Яо го погледна право в очите. Студеният му поглед го накара да се изнерви.
- Какво ме гледаш така? Искаш да умреш ли?
Яо проговори:
- Да умра? Уверявам те, че това е закана, която никога в живота си няма да можеш да изпълниш. Най-много мъртвия да се окажеш ти.
- Теме...
- Уведоми Алексис, че Яо Ягами е пред вратата му.
- За кого се мислиш? - Надигна се другия.
- За Яо Ягами. - Отговори спокоен той. - Тичай.
Двамата нямаха намерение да се помръднат. А по-скоро да ги убият. Тогава Яо протегна ръката си напред и им покажа нещо, което ги накара на бързо, на бързо да се откажат.
- Съжаляваме Ягами-сан. Сега ще уведомим господаря за Вашето пристигане.

Викс гледаше цялата сцена отстрани. Все пак майка и я беше научила да не си вре носа там, където не и е работа, макар и доста често да го правеше. Изведнъж и пресветна. "Ягами"? учуди се Викс. "Учителите бяха казали друга фамилия. Да не си ги мени всяко събота. Е ще го питам по късно."

Вратите се отвориха и този, който до преди малко искаше да му види сметката учтиво се поклони.
- Насам г-н Ягами. Алексис Ви очаква.
И той хвана ръката на Викс и я поведе след себе си.
- Тя е с мен. - Заяви студено.

/Отговори ми тук./