Тъмният път

Това е единствения път, по който можеше да се мине за Виолетовия Хил и единствената пътека, по която можеше да се върне от там.

Яо ходеше някъде си, докато Викс го следваше. Все пак тя не познаваше тези земи, нито пък, която и да е била друга земя. Та по-добре да ходеше след него преди да се е изгубила.

Викс си гледаше косата, когато изсъска леко и каза:
-Не харесвам червения цвят.
Тя го каза толкова тихо, че надали Яо я беше чул, ама и да я чуе какво щеше да стане.

Яо продължаваше напред. Не я беше чул.
- Отиваме във Волетовия. - Засмя се той. - Там ще ти се стори доста интересно. Дължат ми услуга.

"Волетовия ли?" помисли си Викс и реши да пита
-Защо го наричат Волетовия?

- Заради изкуствата му. - Поклати гкава Яо. - Ще разбереш, когато го видиш. Може и малко да се стреснеш, но мога да гарантирам за безопастността ти с живота си.

Нещо се разтуптя във Викс от последните му думи "мога да гарантирам за безопастността ти с живота си". Лека руменина се появи по бузите и жалко, че е толкова бяла иначе нямаше да се забележи. Викс се скри зад него за да не я види така.

- Хайде, не изоставай, почти стигнахме.

/Отговори ми тук./

И пак на тъмния път. Викс ходеше, не подскачаше след Яо и не издържа да не му се метне на врата и да се засмее.
-Всъщност искаш ли да ти разкажа за семейството си, за да не се чудиш?

- Да. - Изрече той още преди да беше обмислил отговора си. Не искаше да се обвързва толкова силно с нея, но някои неща просто ставаха. Искаше да знае.

Викс го пусна и погледна към небето.
-Майка ми е Мусуне Глациес, Демоноподобен, който бива наеман само за трудни и важни мисии. И тя като теб търси изгода от това. Дядо и Баба от страна на Мама са богати и оставиха къщата на майка ми заедно със наследството. А аз избягах от тази къща, защото ми писна да съм сама в една огромна тъмна стая. Майка ми също се занимава с обучението на малки момичета. Било то танци, обноски, или бойни умения. Баща ми е Саламандър Викс. Той е коравосърдечен и жесток човек, който разбра, че магията ми е по-силна когато страдам и посвети живота си на това да направи моя черен. Той не идва от богат род, но за сметка на това не живее с майка ми, за което се радвам. И двамата са подли и хитри. Но пък Майка ми винаги беше права, докато баща ми грешеше. А да и името ми идва от двете фамилии на родителите ми. Това е общо взето.
Сигурно направо ги беше приспала с тази история.

- Не ти е било лесно. - Констатира Яо и нямаше какво да каже повече, защото просто думите му нямаха място. - Има ли нещо, което ти искаш да знаеш?

-Хммм...защо имаш толкова много имена? Учителите ми бяха казали едно, а тук е друго.

Яо се усмихна:
- Отговорът е много прост. Чувала ли си за правилата на Асасинската раса? Е, преди пет години, макар и малък, съумях да запомня и приложа в действие едно от тях в живота си. Това беше една огромна мъка, която преживях трудно. Нито едно от имената, които си чула до момента не е моето.

Това изказва направо срина Викс. Тя падна на земята и се загледа в небето.

Яо се спря. Клекна до нея и я прегърна.
- Няма от какво да се притесняваш. Приеми ме такъв, какъвто съм, както аз приех теб.

-Както ти прие, че съм чудовище?
Попита Викс и го погледна.

- Да. - Отговори тихо Яо. - Аз съм дори по-голямо. Изборът е изцяло твой.

Викс се изправи и го погледна с усмивка.
-Добре, мен ме устройва.

Яо я притисна до себе си.
- Взимаш само грешните решения, знаеш ли?

-Защо мислиш така?
Попита Викс, като сведе поглед и пак стана червена.

- Защото аз не съм стока, която се продава на магазина. Не съм обикновен и въпреки че повечето знаят това, то те нямат реална представа какво се крие в мен. Единствено брат ми знае. За това, макар и по-голям и по-егоцентричен, той е признал съществуването ми. А ти, ти говотва ли си да бъдеш до мен, въпреки мен?

Викс се усмихна и въпреки,че почна да усеща, че Яо почва малко по-силно да я стиска тя реши да не му го казва.
-Да бъда до теб, въпреки теб?
Учуди се момичето. Но нали викат, че любовта е сляпа така че:
-Да. Ти ме прие, като човек, а не като раса, която не се толелира никъде. И ме защитаваше въпреки всичко, така че да. Ще те приема, дори да си този, от който ще изпитвам най-много страх.

Прегрътката им продължи още малко. Яо се усети, че я стиска по-силно, но тя така и не пожела да му спомене за това. Той я пусна бавно.
- Съжалявам, не исках да изкарвам въздуха ти. - Засмя се той. - Хайде да ти купим рокля.

-Предпочитам израза да ми счупиш гръбнака.
Каза му Викс и също се засмя. А и за какво и е рокля. Точно с такъв тип дрехи си се разкарваше постоянно и имаше купища роклички. Викс си спомни първия път, в който трябваше да направи няколко обиколки по рокля и високи токчета. Беше смешно, макар и да беше наказание.
-Хей Яо, ще се срамуваш ли, ако момичето с което ще се покажеш пред другите е 13 годишно?

- Не. - Отговори твърдо той. И определено й трябваше рокличка, защото не можеше да носи багажа си на всякъде с нея.