Споделящият нож
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Приключенията продължават в света застрашен от древните злини.
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Заккар

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
Заккар

Заккар


Брой мнения : 1
Join date : 21.02.2012

Данни на Персонажа
Име:: Заккар Крайс
Напредък на Героя:
Заккар Left_bar_bleue0/160Заккар Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Заккар Empty
ПисанеЗаглавие: Заккар   Заккар I_icon_minitimeВто Фев 21, 2012 7:49 am

Име и Фамилия: Заккар Крайс

Години: 25

Външен вид:
Огледалото беше прашно и доста некачествено. Да не говорим, че светлината беше твърде недостатъчна. Почистих доколкото мога повърхността с длан и леко-полеко очертанията ми станаха по-откроими. Въпросното огледало бе високо около два метра, широко – около един, рамката му бе красива, макар и древна. Да, може би преди време(много време) би могло да даде по-добро отражение. Личността в него бе висока, но не твърде. Изглеждаше леко слаботелесна, с черни очи, които гледаха втренчено в мен. Черни, може би заради липсата на хубава светлина, може би заради настроението ми или просто си бяха тъмни, не ми се философства точно сега. Косата му беше като гнездо, волни кичури се виеха около ушите в хаотични, несиметрични форми. Усните бяха свити в тънка линия, но въпреки това изглеждаха по-плътни, отколкото аз бих сметнал за редно. Изненадващо ми се стори, че личността срещу мен има окосмение по лицето и примижах да откроя някои детайли. Да, не се беше бръснала от поне месец и въпреки това косъмчетата изглеждаха нищожни. Напречно през челото й, като бразда минаваше стар белег.
Погледнах наляво, от там ме погледна още едно отражение, което се беше усмихнало мило. Това огледало беше по-ново, с по-проста дървена рамка и почиствано прилежно със старание и парцал. От дясната ми страна ме гледаше безжизнено бледо лице, като на мъртвец. Очите му бяха сиви, почти безцветни. Не, сякаш бяха мръсно-бели, като гаден топящ се сняг. Започна да става скучно, затова си тръгнах, минавайки покрай още доста огледални личности, някои от които ми махаха подигравателно с ръка.
Заккар Wallpaper_Miyamoto_Musashi_by_Arubaru

История на героя:

Малко преди изхода на съборетината, се натъкнах на един от онези дървени шкафове, в които ровех като хлапе, в опит да открия нещо ценно, което да лашна после. Още тогава имах проблем с гузната съвест сякаш, но се бях научил да я пренебрегвам, ако наистина реша да го направя. Висока около метър мебел, до която трябва да клекнеш за я отвориш. Седнах на пода и известно време само гледах овалната дръжка. Дръпнах и отворих най-горното чекмедже. Потършувах вътре. Стари листи, някаква скица, която ме накара да се ухиля, и най-отзад, в дъното, опърпана тетрадка. Отворих я и пожертвах час-два в четене. Преди толкова години именно аз бях изписал грозноватите, криви букви. Имаше участъци в които се бях старал, но въпреки това си спомням как някой ми беше направил забележка. „Виж как на половината страница наклона на почерка ти е на едната страна, а после изведнъж – наклонен на другата.”
Помъчих се да открия къде точно съм сменял въпросният наклон, но дори сега, след години, сякаш не откривах разлика в редовете си. Стори ми се забавно, че докато някои деца си правеха дневници, на мен ми се струваше твърде лично да споделям живота си, било то дори със себе си. Затова пишех фантазиите си.
Някои спомени трудно заглъхваха. Роднини и приятели, някои лица. Странно как в архива си от такива имам повече моменти на върховно неудобство, срам или мъка, отколкото такива на възторг и триумф. Помнех дома си и този след него. Помнех как когато се прибирах, трябваше да вървя на пръсти и да внимавам да не изскърца някоя врата случайно. Как никой не биваше поканен вкъщи, и с право. Спомнях си родителите си, личностите, наречени приятели. Спомнях си няколко момичета. Спомням си и първият човек, чийто живот отнех. Не беше така внезапно, както бях очаквал, но все пак беше изненадващо. Точно когато си помислиш, че знаеш, как един ден просто няма да издържиш и ще освободиш най-първичните си желания, то просто се случва. Имало бе няколко преломни момента след като убих за пръв път. Не изпитах гордост, не изпитах страх, не изпитах отвращение, не ми се догади, не се засмях, не зяпах с отворена уста. Не се побърках. Просто стоях и наблюдавах как локвата кръв се разширява, как животът напуска и идва смъртта. Нищо...нищо не се беше променило. И същевременно всичко.
Признавам си, от тогава бях убил няколко...близки човека, но те просто бяха стъпало, което трябваше да си докажа, че мога да изкача.
Едно бе сигурно, някога бях просто привидно разсеяна личност, живееща в сравнително спокойна зона в изпълнен с безкрайни възможности свят. Всички ме приемаха така, както на тях им беше изгодно – като човек, който е просто там, като щипка сол върху вкусна манджа(понякога можеш и да пропуснеш въпросната щика, а друг път с нея ти става твърде солено), като патица, летяща в тила на ятото, без никой да я отразява, или като вълк, който не е точно самец, но рядко се влачи с глутницата, открива сам плячка и след като повали, не се храни от нея, а я остави на останалите. Като цяло се чувствах безличен. Да, случвало се е някой да твърди, че ме цени като приятел или дори повече, случвало се е да откривам щастие в множеството...но само краткотрайно.
И тогава дойде преломният момент. Имах два избора, а винаги намирах затруднение в избора, специално ако алтернативите са само две. А това беше най-важният избор, ножът бе опрял до кокала. Противно на колебливата си природа, това решение бе взето на мига. И от тогава се чувствам свободен. Мъртъв съм за всички, които някога са ме познавали, мъртъв съм за всички, които някога ще се запознаят с мен. Знам какво съм и на какво съм способен, знам, че няма надежда за мен и това ме подтиква да се боря. Трудно ще е да оцелея.


Раса/Клас:: Асасин
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Заккар Left_bar_bleue0/160Заккар Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Заккар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Заккар   Заккар I_icon_minitimeВто Фев 21, 2012 11:40 pm

Заккар Крайс, нека борбата за оцеляването и историите за неразказаните убийства започне от тук.
Моля, опиши как точно си се озовал там и целите, които са те завели, евентуални намерения и посоки, в които смяташ да продължиш.
Приятна игра!
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
 
Заккар
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Споделящият нож :: Създаване :: Създаване на Персонаж-
Идете на: