Паркът на Забравата

Паркът се простира на огромна територия. Гъстите корони на дърветата, които са разположение близо едно до друго хвърлят дебела сянка над пейките и люлките, правейки лятната жега поносима, а лунната светлина не пробиваше между тях. Младежите обожават да прекарват свободните си вечери тук.
Огромният фонтан, който се намираше в центъра на парка беше изкушение за малките дечица, които обожаваха да се къпят и плискат в него.

Яо и Викс се разхождаха и разбира се, като всяко малко дете вниманието на Викс беше привлечено от фонтана. Тя е изкушаваше да вземе да наплиска Яо, но сигурно щеше да пострада от това. И все пак искаше да рискува. Тя го дръпна към фонтана и лекичко се усмихна. И точно на крачка от фонтана го спъна за да падне.

И той падна, както се очакваше. Въпреки това бе предвидил какво ще се случи. Ето защо хвана Виск точко когато залитна и сега двамата бяха подгизнали.
- Така ти се пада - засмя се шумно той.

-Аааа ама аз не направих нищо.
Престори се на невинна Викс.

- Да! И аз не паднах във водата, нали така? - Оплези й се той.

-Ама ти си падна сам.
Опита се да замаже нещата Викс, като се усмихна и леко го плисна.

- Точно така ще е станало, да знаеш - засмя се той и я плисна на свой ред. - Ще ти го върна в най-скоро време, да знаеш.

-Се едно ще успееш.
Каза му Викс и се засмя.

Яо я плисна още един път.
- Не забравяй с кого говориш...

-Да видим... - кратка пауза от страна на Викс, докато помисли - с момче, за което се говори, че е ужасяващ демон. - каза тя, като си помисли "Но и се очертава, че е най-добрия ми приятел.".

- Кога трябваше да отидем за роклята?

-Ами май след около 5 минути. Знам ли.

- Да тръгваме натам, тогава?

-М....да.
Каза тя и се изправи, тя подаде ръка на Яо също да се изправи и излезнаха от фонтана. Когато Викс видя, че Яо прилича на мокра кокошка се засмя от сърце.

- Този път няма да те изсуша. - Засмя се той. - И двамата ще останем мокри.

/Пиши направо в Магазина./