Шивашки Магазин Симеон

От тук можеха да се закупя всякакъв вид дрехи, както и кожени брони, ръкавици и всичко, което може да помогне на един Асасин в битка.
Шивачът е Симеон Симеонов и никой от мъжете не го харесваше, но до сега не бяха успявали да се отърват от него. Сигурно се чудите, защо биха искали да убият един гений в работата си? Заради неописуемата му популярност сред нежния пол.

Ценоразпис:
Риза (цвят, модел и размер по избор) - 10 злато;
Панталон (цвят, модел и размер по избор) - 12 злато;
Рокля (цвят, модел и размер по избор) - 15 злато;
Пола - 8 злато;
Кожени ръкавици: 4/6/8 защита съответно за 50/67/87 злато;
Кожени ръкавели: 8/12/16 защита съответно за 100/134/174 злато;
Кожена броня: 20/60/100 защита съответно за 300/670/1000 злато;
Кожена броня обшита с метални нишки: 25/65/105 защира съответно за 350/720/1020 злато;

Симеон изработва и кожени изделия по поръчка. Цената се определя от самия него.

Викс продължи да си ходи до Яо и изведнъж той зави и влезе в някъв магазин. Викс го последва и се огледа. Дрехи навсякъде. Явно от тук щяха да си взимат дрехи за бала. Викс спря Яо и се усмихна.
-Добре ще си избера рокля, но искам ти да стоиш отвън и сама да си я избера. Става ли?

Яо вдигна рамене.
- Става - отговори той и излезе.
Шивачът погледна Викс.
- С какво мога да бъде полезен? Какво искаш да носиш?

-Ами търся си рокля подходяща за бал.
Каза тя с мила и невинна усмивка на лицето.

- Какъв ще бъде балът? - Попита той и се начумери. - Не ми казвай. Вече знам къде ще се състои.
Шивачът се обърна, протегна ръката си напред и дръпна една закачалка.
- Той не обича претруфените рокли. - Държеше една в ръката си. - Тази ще е достатъчно подходяща, но ако не ти харесва, разгледай наоколо и да видим какво може да направим по въпроса.

Викс погледна роклята после Симеон.
-Всъщност аз не нося такива цветове. Но иначе е супер. Но мисля и да поогледам.
Викс си знаеше, че такива цветове не и отиват. Никога не и отиваха и няма. Защото бялата коса трудно пасваше на толкова изкрящи цветове. Викс огледа закачалките и видя една, която щеше да стане. Беше пак в синю, но това синю беше по-светло и от небесно синия нюанс. Почти към бяло, но не точно. Горната част на роклята беше направена под формата на корсет и се връзваше отзад с бяла лента (това бялото ми е в кръвта). Надолу продължаваше съвсем семпло. Без никакви украшения, или каквото и да било. Беше сравнително дълга.
-Може ли ето тази?
Попита Викс. За нея трябваше нещо, което да не подчертава, колко е бяла наистна и точно този цвят щеше да го направи.


П.П:В целия нет няма такава рокля, затова я описах. Иначе в такава на снимката бях на сватбата на братовчедка ми.

- Но тя не е довършена. - Поклати глава той. - Ако дойдете с приятеля ти след час, ще е готова.

-Добре.
И Викс се усети. Тя направи кисела физиономия и го погледна.
-И извинявам се, но той не ми е приятел.

Симеон я погледна с недоверие.
- А какво ти е тогава? - Попита той, макар че не му влизаше в работата. Но да си шивач, често се налагаше да говори с клиентите си за проблемите им. Така беше създал здрави връзки, от които някой ден щеше да има полза.

Викс се замисли над въпрос. Тя не знаеше, за каква я смята Яо, но пък за нея тя беше нейната несподелена любов и в същото време най-заклетия и враг. И преди да се е усетила беше казала това на шивача.

- Не смятам, че е несподелена. - Отговори й с усмивка той. - Макар че си още малка и няма как да го разбереш това, но никое момче не би завело момиче за рокля, ако не изпитва поне малко любов към него, нали? Може все още да е объркан. Ще поживееш пък ще видиш.

Викс буквално нищо не свана.
-Значи след час ще дойда за роклята.
Каза момичето и помаха на шивача и отиде при Яо. Тя видя че се е загледал на някъде и лекичко го сръчка.

- Хареса ли си? - Поопита я той.

/Отговори ми на Улиците./

-Че то мокри е по-забавно да сме.
Каза Викс и продължи да се смее, докато ходиха към магазина.
-Но мога да кажа, че ще почна да ревнувам, ако някое момиче почна да те заглежда в момента. Факта, че дрехите ти са прилепнали по теб и някоя хищна птичка може да те изяде с поглед леко ме дразни.
Момичето дори не мислеше, какво говори. Тя хич не чакаше мозъка да изправи команди към устата и. Когато стигнаха тя пак му каза да стой отвън и влезе, като застина пред вратата.
-Господин Симеон, тук ли сте?

Думите на Викс изненадаха Яо. Той не беше очаквал нещо подобно да излезе от красивите й устни, но ето, че и това стана. Едва успя да запази самообладание, което беше постижение за него. В такива моменти често губеше ума си и правеше велики стъпки или глуповати грешки. Тя си падаше по него? Това наистина го срази.
- Отвън съм. - Съгласи се той с нея и се облегна на стената, докато тя влизаше в магазина.
- Господин Симеон, тук ли сте? - Попита тя, като затвори вратата след себе си.
Симеон се показа от една задна стаичка и погледна Виск, сякаш се опитваше да се досети коя е, но в действителност прецеляваше дали й беше взел мярката добре.
- А. Ти ли си? - Сякаш не я беше очаквал. - Тук съм. Рокляти ти е почти готова. Трябват ми още пет минути. Ще изчакаш ли?
И да. Тези пет минути му трябваха, за да поправи един шев, който сега, като я гледаше нямаше да седи на място и роклята щеше да загуби цялата си ефирност.

- А. Ти ли си? Тук съм. Рокляти ти е почти готова. Трябват ми още пет минути. Ще изчакаш ли? - чу Викс от шивача Симеон и тъй, като радостната и усмивка не беше слязла от лицето тя отговори вежливо.
-Разбира се господин Симеон.
А докато чакаше през тези пет минути искаше да види, какво прави Яо, но се сдържаше. И явно доста бавно минаваха петте минучки, сякаш бяха 50, а не 5. Викс се замисли над думите, който беше казала по-рано, и разбра, каква глупачка е наистина. Как можеше да му каже такива щуротии, е поне нямаше да се повтори. Вече реши да се обръща към него само ако се налага.

Симеон излезе от задната си стаичка, като носеше роклята със себе си.
- Бих настоял да я пробваш, ако не беше толкова мокра.

Викс се засмя и погледна Симеон.
-Някой ден и вас ще ви бутна във фонтана, за да се усмихнете. Все пак смеха удължава живота.
След което погледна Симеон в очите.
-А бихте ли ми казали, колко трябва да ви дам за роклята?

- Фонтана? - Симеон се засмя. - Нищо. Тя вече е платена. Да я опаковам ли или ще искаш нещо да й бъде добавено?

Викс чак тогава погледна роклята и сметна, че е идеална.
-Няма нужда от нищо. Идеална е.

Симеон я опакова внимателно и я подаде на Викс.
- Честито.

/ Получаваш: Синя вечерна рокля, която носи +2 защита./

Викс взе роклята роклята и се поклони, като му благодари. След това му каза чао и излезе. И се поогледа за дружката си, да не би за е тръгнал на някъде, защото от него всичко очакваше.

И да. Беше изчезнал на някъде, но Викс го съзря в далечината - връщаше се и в ръцете носеше захарен памук. Не след дълго беше до нея, подавайки й едната клечка.
- Знам, че не обичаш сладко, за това твоя има вкус на портокал. - Засмя се той.

/Отговори ми на Улиците./