Фамилия и Име: Дайсуке Рейвън
Години: 17
Раса: Антагонист(Асасин, Демоноподобен и Изкупител)
История:
Нека започнем от самото начало. А именно то започва с Гензо и Лара. Един съюз напълно противоречив и нестандартен. Лара е била демоноподобен, която не е била особено харесвана от съжителите й, поради "странните" й мотиви и преобладаващото й желание да отмъсти на Изкупителите за стореното от тях на нейните хора. Изключително интелигентна, с огнен характер, след като не успява да получи помоща, в насока на мотивите си, от нейните хора, тя тръгва на път да търси други спътници, които да й помогнат. Тук идва Гензо, асасина. Не е ясно как точно пътищата им се пресичат, дали с огромна сума от пари, той е бил съгласен да сподели вижданията и целите й, или просто чрез доказване на уменията й, но въпреки това, каквато и да им е била първоначалната връзка, тя прераства в една, извисена над простите смъртни закони - любовна.
Скоро след събирането им, и двамата вече са решени да действат против Изкупителите, и наемат една къща, недалече от границите на тяхната земя. Гензо започва да обмисля плана за проникване, но бързо се отказва, след като вижда, че мисията му би била невъзможна. Колкото и да е добър, той сам не би поставил дори и драскотина върху челото на тази институция. Скоро, след като им се ражда детето, те се отказват напълно от лудите планове на младостта си, и решават да заживеят нормален живот.
Уви, грешката им да останат близо до "прокълнатата" земя скоро става ясна. Един ден Гензо се прибира и намира Лара разпръсната по целия под, кръв течаща от стените, а малкото им момченце го няма. Превзет от гнева си, той тръгва по стъпките на убийците, които му е пределно ясно кои са - Изкупителите. Успява да настигне конвоя, отвлякъл детето му и след доста дълга и изтощителна битка убива всеки един от похитителите, с цената на собствения си живот. В този кратък миг, на отлитащата му душа, той съзрява малкото си, пет годишно синче, обградено от клетка, напълно неосъзнаващо къде се намира. В този кратък миг, той вади един лист, и собствения си медалйон, в който държи миниатюрата на покойта си жена. Със собствената си кръв той пише писмото, което това момче ще прочете, след незнайно колко време, и в което той описва случилото се досега, и след като медалйона е бил осмоъгълен, той свива писмото на осем, пъха вътре, и го дава на момчето с последната си глътка въздух.
След тази случка, пристига нов конвой, който е изпратен да търси стария, и взима момчето. Мисията е докладвана просто като атака на асасин, и нищо повече. От тогава започва историята на Дайсуке Рейвън(или Рейвън Дайсуке), както му е посочено името в писмото. Момчето намира писмото, след 16тия си рожден ден, когато послучайност изпуска медальона, и той се отваря...
Дотогава нищо не е знаел младият, талантлив Дай, за това че медальона се отваря, че вътре има писмо от баща си и портрет на майка си. След прочитането на писмото, първите думи, които изрича са въпроса: "Какво съм аз, по дяволите?!", последвани от мрачни помисли, погълнати от мраза, чувство за отмъщение, безпомощност и най-вече смисъл, истина и цел. До сега не му е било ясно защо е толкова талантлив, толкова по-талантлив от връсниците си, толкова различен от тях. Омразата изпълва сърцето му и той бяга... Успява, с неописуеми усилия, да избяга от "братството", от "затвореното общество", от "прокълнатата земя", извън пределите й, далеч... Но на него му е ясно. Че никога не би могъл да избяга напълно. Не заради факта, че ще бъде преследван до края на живота си, а заради факта, че омразата му към тези "хора" ще остане вечно таяща във сърцето му. Сега, единствената му мисия е да стане по-силен, да научи изкуството на трите раси, от които е произлязъл и да сложи край на нуждата си за отмъщение - да й се отдаде...
Външен вид: