Холът

Холът също не беше голям, разполагаше с малък диван, масичка за кафе и огромна секция, върху която имаше адски много книги.

Леопол се тръшна на дивана. Нямаше никого, но писмото му е било прочетено, тъй като на вратата имаше червено пера, от специален вид птица, което означаваше, че можеше спокойно да влезе в къщата, ако не му отвореше никого. Сега му оставаше само да чака появата на някого, а това не му се хравеше. Като всеки обикновен човек и той мразеше да чака, но понякога Случайността не ни остава избор.

Глухите стъпки се чуваха по коридора. Идваше и той знаеше това, но кой от тримата щеше да е тук по това време на ноща? Лекото поскръцване на обувките му означаваше, че е в добро настроение и това не можеше да бъде някой друг освен Аш Талтрик. Тялото му неволно потрепна. Не обичаше осите, знаеше, че те крият нещо - нещо свързано с изкуството им, което беше пряко наследено от нечие друго, развивано в старото Вещо време, от което Леопол изпитваше страх. Беше чувал какво ли не, да не говорим, че нещата, които бе виждал - нямаха обеснение за него, макар че и той самият можеше да използва определени изкуства на расата си, но... но...
- Лейтанант Леопол Леонов - започна Аш, - не очаквах, че ще Ви срещна на място като това, а именно собствената ми къща. Защо сте дошъл?
- Майор Аш Талтрик, изключително много се радвам да Ви видя жив и здрав. Чух за подвизите Ви в моята зема. Отлично свършена работа, ако ми позволите да отбележа. - Леопол не обичаше цялата тази любезност, която беше така присъща на осите. Дразнеше го и караше стомаха му да се свива на топка, но трябваше да играе по правилата. Докато Дориан я нямаше, се бяха случили някои неща и той беше продобил титалата Лейтанат, лично от Императорът. Оси - не можеш да не ги намразиш. - Дошъл съм, за да попитам нещо Джо. Той тук ли е?
- Лейтанант, - умсихна се Аш - той е на другия край на света.
- Къде по-точно? Трябва да разговарям с него.
- Паешките земи. - Беше ги чувал, но не знаеше къде се намират. Плашеха децата с тези митове.
- Стига, Майоре, и Вие и аз знам, че тези земи са измислица.
- Лейтанат, мислете каквото пожелаете. Няма да Ви обеждавам в обратното.
- Как да стигна до там?
- Не мога да Ви разкрия това. Аз не съм предател, Лейтананте. Той ще Ви намери, когато пристигне отново тук.
- Разбирам. Мога ли да разчитам на Вас, Майоре?
- Малко или много, но ще му предам. Той има скрити симпатии към Вас и би се разочаровал от мен, ако не му предам, че сте дошли лично и то на крака, за да обсъдите нещо важно за Вас. А сега, Лейтанат, ако не възразявате, ще се радвам да напуснете внимателно сградата. Никога не знаете какво има в небето.
- Да. - Съгласи се Леопол и напусна къщата на Джо.