Улиците

По улиците имаше движение на хора, но не можеше да се сравнява с движението, което ставаше в по-големите градове.

Денят бе слънчев и Нико вървеше по пътя който водеше към града.
Не се виждаха много хора и той вървеше сам и бе потънал в мислите си,затова кога бе напуснал дома си,което бе доста отдавна.
От тогава бе видял и може да се каже че бе преживял неща които не се бяха споменавали в книгите му,но въпреки това той се бе справил прилично с тях.Сега наближаваше града,който не бе особено голям,но тук можеше да си набави провизии.
Влезе в града и тръгна по главната улицата и започна да обикаля сергиите и да види какво има по тях и дали щеше да му влезе в употреба.
По едно време стомаха му започна да се обажда и той тръгна да дири гостилница,където да утоли глада си

- Хей, младеж, гладем ми изглеждаш! Един мъж с особено отекчена физиономия бе подвикнал по момчето. - Не си от тук или поне така ми изглежда на мен. Хайде, идвай насам.

Нико се разхождаше из улицата и изведнъж чу че някой му вика той се обърна и видя някакъв мъж да седи отегчено.
В началото той се поколеба за миг,но реши че няма какво да губи и ако почуства заплаха ще направи необходимото.
Затова той се приближи бавно към непознатия.
-Може да се каже-отвърна той на непознатия
-Пътешественик съм,диря приключения-отвърна той,колкото се с по малко думи,все още нямаше вяра на непознатия макар че го кани да седне на масата му.Седна но остана нащрек за някоя изненада

- Приключения казваш? - Мъжът надигна главата си и го погледна със студените си очи. - Знам къде може да намериш такива, ако си заинтересован. Но мястото е доста далечко от тук, въпреки всичко казват, че там ставали най-измислените неща - дракони летяли и калинките били черни. Водят война със някакви странници, но предполагам ти знаеш това? Или? Мисля, че по-голямата част са от твоята раса. Е, интересува ли те, младежо?

Нико го слушаше с лек интерес
-Приключения казва-отвърна той
-Звучи интересно и къде е това място-по заинтересова се той
Той не отказваше приключения макар че някои от тях бяха доста крайни ако разбирате как имам предвид.
Затова той наостри уши и ако го грабнеше можеше и да потегли нататък.
В този момент донесоха гозбите и Нико започна да се храни,защото никога не отказваше безплатно ядене и в същия момент държеше непознатия по око явно знаеше какъв е без той да се е представил
-А вие ваша милост кой сте ако мога да попитам-каза той

- Обкновен човечец, практикуващ своя занаят - бръснар съм по професия, а ти си млад и красив Драконоид. Трябва да отидеш във вашата страна - Остбароу. Там ще си по-добре сред свои, отколкото тук сред нас Здрачниците. Ние сме скучен народ, няма какво да предложим, за да ти е интересно. Тръгни по главния път и разпитвай как може да стигнеш до там. После ще ти е значително по-лесно в преживяването. Знаеш ли, че там има Академия, която осигурява обучението на млади екземпляри на расата, точно какъвто си и ти. Предполагам, че няма да те върнат, ако си наистина даровит. Също така, както и ние правим, така и те, предоставят различни работи за извършване от учениците срещу заплащане - мисии или обикновнеи общарски работи, които са добре пресметнати, за да може да се развивате. Все пак войната идва насам, синко, трябва да се внимава. Какво по-голямо причлючение от една, чакаща пред вратата, война, колкото и тъжна да е тя?

Нико го слушаше докато си хапваше и се замисли за миг,винаги бе чувал за това място от историите на баба си но така и не го бе виждал и като чу че има Академия,още повече му се прииска да отиде там за да се развие още по добре.Той постоя при човека
-Благодаря за безплатното ядене,може да последвам съвета ти-отвърна той.
Здрависаха се за сбогуване и преди да тръгне той си набави необходимите неща за из път и тогава по думите на човека тръгна по главния път към Остбароу да си дири късмета

/Опиши част от пътя си по Главният Път и да видим какво ще ти се случи./