Гората

Гъста и мрачна, гората представляваше най-доброто място за... всичко.

-От тук, нататък продължаваш сам, Нино. Погледни, това там е една от кулите на Академията, върви на там, и нека Боговете да са с теб. Земния ме прегърна и се обърна да се връща. Аз пък продължих в посочената от него пососка.Бяхме минали покрай тунелите, където според земния се произвеждало почти всичко, но аз не вярвах чак толкоз. От преди два дена се бе показала нова пъпчица на моето дръвче. Реших докато вървя, да се оглеждам за подобно на него в Гората. И така, вървя си аз, шляейки се из гората, разглеждайки почти всяко дърво, но вървейи в правилната според мен посока.

Птичките чуруликата своята песен, която радваше ушите на всички животинки в гората. Лекият ветрец, който подухваше из клоните на дърветата, сякаш им акомпанираше и разпускащата мелодия се носеше на крилете му. Щурците мудно подпомагаха с някой друг довършителен звук и всичко беше в хармония. Времето беше спряло по места като тези и хубавото беше, че никой не предприемаше каквото и да било, за да въведе местенцето в модерните дни.
Хиляди малки очички го следяха, докато той се шляеше из гората, търсейки нещо с поглед, нещо понзато, така прецениха и те. Бе започнало да се стъмва, звуците на деня постепенно потъваха в сумрака, а на тяхно място заставаше тишината на ноща. Кулите на Академията все още оставаха така далече, но и някак бяха по-близо. Може би самата обстановка си правеше шега с очите на детето, а може и да беше на една ръка растояние от там.
Светулките се спуснаха от никъде и блещукащите им светлини правеха мрака малко по-приветлив. Все пак беше онова време на годината, в което всички се готвеха за жътвата и радостите, които носи тя.

/Можеш:
а. Да си направиш лагер и да пренущуваш на това място;
б. Да се опиташ да продължиш напред./