Стая 10

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея бяха поставени три легла на прожина, хвърлен по един матрак отгоре и застлани с бели, нови чаршафи. Възглавниците бяха удобни.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него - крило за всеки обитател от стаята.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

Викс вече беше стигнала тук и беше едва отворила вратата, когато Сет направо връхлетя в стаята. Той се тръшна на едно от леглата. Явно беше доста уморен. Самата Викс беше така, но не искаше да си почива. Не още.
-Сет ти подреди нещата ми. Аз отивам да тренирам.
Каза ВИкс и излезе от стаята...

Викс влезе и завади Сет заспал на едно от леглата и всичките неща разтребени по леглото. ВИкс въздъхна и подреди бързо всичко. Тя вдигна Сет и го понесе към залата където беше преди малко.

ВИкс се върна в къщата, а Сет летеше след нея и се радваше като малко дете на близалката. Заради леда ли и аз не го знам. Викс реши да си вземе един душ преди да легне. Тя отиде до банята и пусна водата. Странно но винаги се къпеше със Сет. А ако порасне, какво щеше да прави. Да си търсят езеро? Е сега е още дребос и нямаше причина да притеснение. Викс Се съблече и влезе ввъв ваната, а Сет направо цопна вътре. Тя внимателно му изви крилцата и после се изкъпа и себе си.
Викс излезе от ваната и дръпна това дето се запушваше канала, никога не съм му знаела името :д. МДа смейте се ама не го знам. И да кажа добра съм в бесеница :Д. Е Викс си изсуши косата и си облече пижамата. Да да пижама по скоро къси панталонки и потник. И защо ли са бели. Ай сигурно е просто съвпадение:д. Тя после изсуши и Сет и той целия светна. Викс после легна на това легло на което беше Сет. Тя не се зави нито пък Сет. Е не след дълго Викс заспа, също както и Сет в краката и.

Дойде сутринта. Причките пееха навън. Времето беше приятно. От листата на дърветата капеха капки. Лек лъч огря бялото лице на Викс и тя се събуди. Момичето се изпъна и без да иска срита Сет, който от своя страна беше така се разположил, че накрая резултата беше - Викс легнала върху възглавницата и свита на правоъгълник, а Сет се разпрострал на цялото легло. Ама разбира се. То това като спи само се мърда. Викс стана и бавно и сънено отиде до банята. Там тя си взе четката за зъби и започна да си четка зъбките. Ама то без паста не става. Така че тя сложи и паста и отново почна да си четка зъбите. След това си изми лицето и се върна. Сет бе вече станал и седеше на леглото. ВИкс седна пред него и той започна да и реши косата. Забавно беше как Сет бе захапал Четката и за коса.
-Сет скубеш ме. внимавай.
Измрънка ВИкс и когато беше готова отиде да се облече. И щом и това беше готово момичето излезе, а дракончето литеше след нея.

Викс се домъкна до стая номер 10. Тя влезе вътре и се тросна на леглото. След малко Викс стана и отиде в банята, а Сет вече беше заспал. Момичето се изкъпа, преоблече се и легна да спи.

Под възглавницата на Викс се намираше една бележка, която не се знаеше кога щеше да бъде открита.

Spoiler:

На сутринта Сет пръв се събуди. Дракончето се поогледа, и като видя, че е вече 6 сутринта хвана възглавницата на ВИкс и я дръпна. бележката падна на земята, а дракончето удари Викс в корема. Тоя проклетник удряше доста силничко за бебе. Викс веднага скочи и почна да кашля. ТЯ хвана Сет и го удари по главата с четката и за коса. После стана и отиде да си измие зъбите и лицето. После се върна и се облече, за пръв път с нещо различно от бяло. Тя тоя път се облече с рокля (на аватара) и с червена панделка на главата. После видя бележката и я вдигна. Викс я прочете и малко почервеня, но после белотата и се върна. Тя реши, че пак е някой номер на Сет. И вече след като беше готова излезе заедно със Сет към Инферно.

Викс се връна в стая 10 и започна да рови из нещата си. Сякаш търсеше нещо важно. Изведнъж издави втора подобна на сложената гривна на дясната си ръка. Също така извади и една лента. После ги сложи на леглото, на което спеше и погледна Сет.
-Сет моля те, ти подготви нещата за потуването. По-добре знаеш, кой неща да вземеш.
След тези думи Викс взе един къси панталони, едно късо потниче или не точно. Потничето завършваше с мрежоподобен плат до кръста и. След това тя си наметна едно яке с къси ръкави. Най накрая тя свали тези нейна така обичана гривна, която напомняше повече на ръката на някой скелет. Викс седна на леглото и погледна дясната си китка. На нея имаше някакъв белег обгръщаш цялата и китка и ако се вгледаше човек щеше да види, че всъщност пише "Антагонист". Хубаво беше, че баща и беше дал нещо за спомен. Викс хвана панделката и я върза на дясната си китка, такаче да прикрие белега. После хвана едната гривна и леко я изви. Сега тя придоби формата на дланта на Викс. От "пръстите" на гривната се спускаха по 3 за всеки пръст и 2 за палеца. Викс си я сложи така и чак сега вече можеше да се види, какво е това. Всъщност е модернизирана верчия на бокс. С този вариант тя можеше да ходи спокойно навън без дори да подозират, че е предназначението му е такова. Викс сложи и другата "гривна" и стана. Обу си някаква маратонки и се усмихна.
Най-накрая погледна Сет, който седеше мирно и кротко, до бялата чанта на Викс. Хубаво беше, че от толкова време пътуваха, та Сет вече знае, как да събира багажа за двамата. Но какво беше взел, това и Викс не знаеше. Е те двамата изфучаха през вратата и тръгнаха към бирарията Крило.

Викс се върна в стая 10 и влезе. Сет вече беше влезнал и беше заспал. Тъй че Викс отиде да си вземе душ и после легна мирно и кротко на леглото. Тя затвори очи и заспа. А сънят и се витаеше главно върху думите, който беше казала на Яо днес. Когато се събуди тя стана и тръгна на някъде, оставайки Сет да се наспи.

Викс се върна в стаята и погледна празните легла. Тя леко се усмихна и погледна Сет, който още спеше. Викс седна на един стол до прозореца и се загледа в небето през него.

На вратата се почука два пъти. Кой ли можеше да е?

Викс погледна вратата и въздъхна. Тя стана отиде да отвори, като си мислеше, че някой е объркал стаите.

Пред вратата стоеше не някой друг, а самият Яо.
- Влизам. - Заяви той и едва не прегази Виск по пътя си към леглото, на което се настани. - Пожене нямаш друго и една чаша вода ще свърши работа. Хайде, бъди добър домакин, за да бъда аз добър гост.

Викс не каза нищо. Тя отиде там където и е чантата и извади от нея две чисто бели чаши целите осипани с някакъв блестящ материал. Но всъщност всичките и вещи бяха такива. След това Викс отиде в една от другите стаи. Върна се след няколко минути и подаде чашата с вода на Яо. Тя седна на стола на който беше и пак се загледа в небето.

- Не съм тук по собствено желание. - Започна Яо явно недоволен. - Директор Ерстуйн ме изпрати да те намеря и това не беше особено трудно. Имаме мисия и отново съм залепен за теб. Това е толкова досадно, не мислиш ли? Какво се опитва да направи този мъж? Поне парите, които ми предложи си заслужават, че да се мотая около теб. Готова ли си да чуеш подробностите или няма да мога да разчитам на теб, отново?

Викс първоначално изобщо не го слушаше. Тя се беше загледала в небето и се беше отделила от този свят. Но Яо прекъсна това нейно отделяне с леко побутване. Тя го погледна и въздъхна. И ако той беше запомнил, как изглеждаше тя когато се запознаха - весела, изпълнена с живот - щеше да види разликата сега - празни очи, безразлично лице, бледа, като на мъртвец кожа.
-Добре казвай.

- Не е нищо особено... - поклати глава Яо. - Трябва да отидем до Асасинските земи и да предадем един плик. Тръгваме сега. - Яо стана и остави чашата на бюрото. Не беше я докосвал с устни. - След десет минути ще дойда да те взема. Приготви се и си вземи топли дрехи, защото се налага да минем и през планината. - Заръчвайки това, Яо излезе от стаята.

Викс въздъхна и отново се загледа в небето. "Човека, от който искам да избягам все се оказва, този с който трябва да ходя някъде. Колко забавно." Викс се изправи и отиде до Сет. Леко го разбуди и му каза, че той остава тук. Той изобщо не реагира, но и така беше по-добре. Сигурно щеше да спи още три дена така. Момичето отиде до чантата си и я взе. Тя също така се преоблече в обикновенните си дрехи. Тя все пак живееше със Сет от години, а той на допир сигурно е - 10 градуса. Тъй че беше свикнала и със студа. Викс отново си седна на стола и се загледа в небето. Тя гледаше как бавно и хлегматично се движат облаците и как някакви птички прелитат.

На вратата отново се почука, точно след седет минути - беше Яо, който се облегна на стената и зачака.

Викс се изправи и отиде до вратата. Тя я отвори о погледна Яо. Без изобщо да говори затвори вратата и тръгна по коридора, нарамила бялата си чанта...

Яо тръгна по нея, като гледаше напред, разсеял се някъде.

/Пиши направо на Главния път./

Викс влезе в стаята и първоното нещо, което успя да види е Сет. Гадината спеше върху дрехите и беше направил кочина цялата стая. Тя отиде и леко го побутна:
-Ей отрепко, ставай и почисти.
Каза тя и Сет веднага и се метна в обятията. За пръв път бяха далеч един от друг за толкова време и дракончето се радваше да я види.
-И аз се радвам да те видя.
Викс хвана тетрадката си от чантата и му я подаде.
-Ето прочети това след, като подредиш. Аз ще поспя.
И Викс се метна на леглото и затвори очи, а Сет почна да разтребва. Когато приключи той започна да чете какво е написала Викс в тетрадката.

Щом Сет прочете всичко от тетрадката той подскочи и се озова върху Викс. Той заби лицето си в нейното и започна да я гледа гневно и да я по сръчква с крилцата си. Викс отвори очи и ги разтърка поглеждайки го сънливо.
-Какво искаш мамо, остави ме още малко.
Но Сет скочи върху корема и и и разкара въздуха.
-Викс Глациес ставай веднага. Как така си го целуна. Дори и да е само по бузата. Забрави ли той, както и всичко останало ти е враг. Винаги всички са искали да те наранят.
-Яо не е такъв, той беше мил и добър с мен.
-Само защото Фейд го е помолил. Сама си написала, че дори името не знаеш на това момче.
-Яо ми стига и не се налага да го записвам, за да го запомня.
Каза вежливо Викс и се усмихна, но Сет и стрелна поглед с който искаше да я убие.
-А и май забрави, че си само един спътник. Мога да те заменя по всяко време. Ще те изпратя на баща ми, за да те тормози по цял ден.
-Той поне няма да ме оставя сам. И ще съм много по-добре при него отколкото при теб. Ти само ме обиждаш и ми викаш.
Викс замълча и усети, че сълзи надпират да излезнат от очите и.
-Но също така ме защити въпреки, че сега си белязана по ръката. И винаги си била на моя страна. Моля те бъди внимателна с това момче. Или мога пак да те нарека мазохист, защото май те боли, когато той е далеч или се държи студено с теб.
Викс се усмихна и го погледна.
-Мда мазохист съм.
Казвайки го дори не знаеше, какво значи думата "мазохист". Сет се отчая от нея и и помогна да се вдигне и да се оправи и после и двамата излезнаха от стаята.

Викс се върна благополучно от "мисията си" и успя да премине без никой да я види. Тя хвана Сет и му се усмихна.
-Сет мило мое драконче, температурата на тялото ти е по ниска и от хладилниците така, че тази вечер ще стоиш до тортата на Яо. И ако я пипнеш ще свършиш в печката. Ясна ли бях.
Каза му момичето, а Сет се стресна и не можа да каже нещо друго освен "да". Викс се зарадва и отиде да си вземе душ, да се преоблече, да си измие зъбките и да легне да спи.