Наратор

Изведнъж Яо се отпусна и Викс усети как той се успокоява, а сетне го нямаше.
- Имаш моята сила. - Каза нежно и това беше. Викс отново седеше в залата, а Фейд я гледаше с изпитателните си очи.

/Манипулиране на собствената си магия, 10 опит, 6 магия./

Тоя път Викс не разбра ама хич какво стана. Но едно беше сигурно. Вече тотално не може да понася Яо и следващия път, като го види ще го убие. Така Викс вече се пооправи и също погледна Фейд. Ама тези очи я пронизваха право в сърцето. Ужас. Накрая тя не издържа и каза.
-А ама моля ви се, не гледайте така. Странно е.

- Не. - Отговори Фейд. - Просто ти взимам мярката. Откри ли своя източник на магия?
По всичко личеше, че тя го е намерила. Имаше малки студени капки пот по челото и дишаше учестено, макар че все още не осъзнаваше това. Какво ли се беше случило? Жалко, че не можеше да надниква в чужди умове.

Викс го погледна някак гадно. После погледна ръкава на дясната си ръка и се усмихна поради незнайна, каква за нея причина. После пак погледна Фейд.
-Май да. Не знам. А да попита може ли да убия един ученик?

- Не знам. Можеш ли? - Попита я някак разсеяно Фейд. - Кой е? Предизвикай го. Удари му шамар, ако ти върне, може да уредим Дуелната къща, но готова ли си да умреш?

-Ами не знам. Този дето искам да убия се казва Яо. С лилава коса, тъжен поглед, когато го видях за последно в тази стая носеше синю яке с две копчета на яката. Носи и някво герданче, може би е сребърно. Не очаквам да се сетите, сигурно има много такива като него тук.
Почна да разказва Викс, и което е странното, как може да помни толкова много за някой, който не понася.

- Сайдем Яо. - Каза цялото му име Фейф. - На петнадесет, прекалено даровит и интелигентен за възрастта си. Всичко идва от драконът му. Остава му съвсем малко до издигането му в майсторско ниво.
И това наистина беше така. Яо не беше от онези, които си губеха времето, а вървеше напред, което наистина бе плашещо за повечето Драконоиди.
- Ти нямаш шанс срещу него. - Поклати глава Фейд. - Никой няма, а и Яо не се забърква в неща - не се забърква с хора - така че не вярвам да ти е сторил нещо, с което да е наранил честта ти.

КАто чу всичко това Викс направо се задави. Тя почна да кашля и да се удря в гърдите. А през главата и преминаха мисли от рода на "Стига бе, надутия идиот, който единствен от всички тук, без да бройм директора знаят, че съм Антагонист. Явно ме съжалява. Гадно е." Викс погледна Фейд и се усмихна мило
-Все едно. Нали това прави играта по забавна. Ще се опитам да изпълня свързването със Сет през цимента.
Този път лесно се виждаше лек пламък в очите и. Тя май пак беше станала сериозна, но до кога, това може да го определи само продължанието.
-Фейд-сама ще може ли след, като изпълня това да ми даде някаква друга тренировка?
Въпроса и беше, само за да може Фейд да се замисли дали наистина ще и даде някаква тренировка. Явно беше решила да стигне Яо. Колко е забавно от дразнител, той и стана модела, който искаше да стигне и да надмине.
Е Викс започна да се концентрира в това, което трябваше да направи. Просто трябваше да се свърже със Сет през цимента или каквато е там повърхност. Лесно би трябвало да е, но до колко щеше да е трудно да го определи. Викс продължи с концентрацията си. Тя визуално преобразува само часта, която мисълта и трябваше да премине. До колкото беше разбрала, че е визуално трябва да разчупи преградата чрез магия, за да стане номера и реално. Е добре. Тя прие, че мисълта и ще бъде в червени, а магията, която ще вложи в синьо. Всичко друго щеше да е черно. Тя си представи, как мисълта и минава през стаята, а някаква синя спирала я обгръщаше, като стигна до препрядството, а точно голята греда Викс визуално изобрази, как мисълта и минава право през гредата, а чрез магията прави възможно минаването.
Сега дойде време за реалното изпълнение. Мисълта и щеше да е "Сет ела тук". Викс стисна дясната си ръка в юмрук и се опита да вложи в самата мисъл магия. И дано да успее да мине гредата.

И ето, че Сет се залетя към нея.
- Добре. - Каза Фейд. - За друга тренировка, не си готова при мен, но моите колеги ще бъдат така добри да ти организират. Все пак това е нашата работа. Нека те заведа при Си Мастър.
Фейд тръгна напред. Повече от ясно беше, че Викс трябва да го последва.

/Отговори ми в Коридорите./

Докато Викс се беше усетила, че Фейд я беше хванал и сега те летяха. Да ама Викс не харесваше много височините, даже хич. Тя я беше страх да се качи на двуетажно легло, какво оставаше за летене. И през цялата време се бе вкопчила във Фейд и трепереше, като мокро куче. Най-накрая стигнаха до покривите. Разбира се по това време надали щеше да има някой навън, но все пак нямаше значение. Когато Викс стъпи на земята леко залитна и погледна Фейд.
-Благодаря ви Фейд-сама, за всичко което направихте.

- Няма за какво да ми благодариш, Викс. - Усмихна й се Фейд. - Просто ме е грижа за теб. А сега, отивай да спиш, аз имам малко недовършена работа в града.
Фейд плесна с криле и изчезна в небето.

Викс му помаха и слезе към спалните помещения.

Щом стигнаха до Наратор Викс веднага слезе от умбра и прегърна земята.
-Земя, о сладка сигурна земя. Никога няма да се отлепя от теб.
Почна да се радва тя, като пет годишно детенце на близалка и хич и не пукаше дали другите я гледат.

Яо слезе от Умбра.
- Не ставай смешна - поклати глава той и тръгна на някъде, оставяйки Викс сама сред другите.

Викс се изправи и го погледна.
"И ето пак лишения от емоции Яо. Е поне докато не бяхме тук беше весел."
Помисли си тя и се поогледа, да види дали Фейд е в залата.

И Фейд беше там. Раздаваше някакви свитъци поименно.
- Викс! - Извика той.

Тя отиде при Фейд и го погледна, както на снимката на аватара ми.
-Какво, какво има?

Фейд й подаде един свитък.

Spoiler:

Викс прочете свитъка и изчака Фейд да се поосвободи, за да му каже, че няма да участва.

- Е, Викс, ще участваш ли? Моето лично мнение е, че не си готова за такова нещо.

-Ами точно за това ви чаках. Няма да участвам.
Тя си докосна двата показалеца и започна да търка единия си крак в другия.
-Яо ми каза за тези игра по-рано и аз не харесвам нито битките, нито кръвта и затова не искам да участвам.

- Яо ли ти каза това? - Очуди се Фейд. - Е, бил е прав. Още не си готова за това, поне според мен, но трябваше да ти дам свитъка, защото се изисква от мен да направя това. Но, ако желаеш, можеш да дойдеш с мен.

-Мисля да остана.
КАза тя като стана доста червена и тялото и леко се затопли.
-Не искам да виждам, как някой удря Яо, ако е възможно това де.

- Хахахахахаха. - Фейд се разсмя. - А защо не попиташ кой спечели първото място миналата година?

-Ами ако бройм факта, че май няма какво да губи, и че се е затворил в себе си....
Викс се замисли и след минутка се усмихна едно миличко и невинно.
-Той е бил. Макар и да е сдухан в академията.