Инферно в Рая

По стените на залата горяха пламъци, но температурата беше нормална. Учителят тук обичаше тези неща, обичаше огъня и дракона си.

Фейд доведе Викс и Сет в тази зала, стая или каквото там беше. Първото впечатление на Викс беше огъня. Най-дразнещото нещо, което можеше да има за нея беше огъня. Тя се огледа второто впечатление беше дракона на може би някой от учениците или пък учителя. Той беше отгоре така развит, че приличаше повече на лава отколкото на дракон. Още по зле. Викс взе че се скри зад Фейд и каза тихо.
-Не ми харесва огъня.
И третото нещо беше учителя. Някъв висок мъж с прическа тип гребенче. И ръката му да не пламти. Кошмар.

Мъжът стана от мястото си, сякаш беше попарен. Той?!
- Не харесваш огъня? - Това си беше странно. Човек дракон, който да не харесва огъня. - Какво не ти харесва на огъня? - Попита той. - С него можех да направиш един милион неща, а без него? Какво си?

Викс го погледна доста стреснато, но събра смелост да каже какво не харесва на огъня.
-Огъня е гадно, парливо нещо, което баща използваше за наказания. И той знаеше, че от както ми даде Сет не харесвам огън, защо ли, защото и Сет не го харесва. Предпочитам леда през огъня.

- Няма такова нещо, като ледени дракони. - Поклати глава Си Мастър. - Това е толкова естествено, колкото и да кажеш "гладна съм". Фейд, защо ми водиш дете, което го е страх от нещо, което е в самото него?
- Си - започна спокоен Фейд, - смятам, че трябва да чуеш това.
И настана мълчание. Явно си говореха телепатично. Двмата не помръдваха, само се гледаха в очите, които издаваха напрежението между тях двамата.

Викс го гледаше и гледаше, и сметна, че е прекалено странно, за нея. Тя хвана Сет и почна да го гали по главата, докато учителите се разбираха.

- И искаш от мен всичко това? - Започна мъжът със странната прическа.
- Да.
- Ще ти струва скъпо.
- Не смятам, че съм аз този, който ще плаща.
- Това не е моето призвание.
- Не е и моето.
- Тогава?
- Ти си най-подходящият.
- Знам.
- Тогава?
- Добре.
- Викс, това е новият ти учител. Когато си готова отново за мен, аз ще дойда да те взиема. - Каза доволен Фейд и тръгна към изхода на залата.
- Аз съм Си Мастър, за теб съм господин Си Мастър, ясно ли е? - Обърна се мъжът към Викс.

Викс първо погледна към Фейд и се изкушаваше да го настигне. Тя не искаше да остава при тоя със странната прическа. Той я плашеше, а тоя дракон тук плашеше и Сет. Но нямаше да го направи. Нали щеше да върви само и само напред. Викс погледна Си Мастът и се усмихна някак престорено, но все пак мило.
-Както кажете господин Си Мастър.

- Представи се, малка госпожичке.
Дете, което го е страх от огън, едва ли има място в моята зала, но тя беше ученичка като всички останали, макар и най-малката, до момента, сред тях, за това щеше да я научи да използва огъня си, ако не можеше. Това нямаше да е лесна задача, особено като я малтретирали като още по-малка с него, но нямаше нещо, което Си Мастър да не може да направи.

-Аааа. Аз съм Викс Гласиес. А това е Сет. - и посочи дракончето - Аааа нещо друго да казвам ли.
Викс буквално не знаеше, какво да каже.

- Не. Достатъчно е. - Си се държеше студено и говореше надменно. Такъв беше той. - Можеш ли да произвеждаш огън или с теб ще започнем от самото начало, госпожице?

-Спомням си, че баща ми веднъж ме накара. И от опита стигнахме до изгорено дърво и породен ужас от огъня.

- Възпроизведи го отново.

/Опиши опита си./

Викс го изгледа доста странно.
-Ама аз не искам.
Но Си Мастър я изгледа толкова злобно, че Викс почна да се мъчи. Тя се опита да се концентрира и да се сети, какво веднъж и беше казал баща и. Тя си спомняше, че той и беше казал, че огъня идва от стомаха, и че самия огън е произведен от гнева и яростта. Но Викс не беше ядосана, нито разгневена. Или пък не и беше нужно. Един бог знае. Е Да пробвахме със съветите на баща и. Да се ядоса. Коя мисъл би я довела до гнева и яростта. Мисъл за майка и. Мне по скоро съжаление. Мисъл за баща и. Тук отива към любов, а мисъл за Яо. Странно но изведнъж Викс наистина се ядоса. Тя се сети, че Яо можеше да разтреби из цялата училище, че е Антагонист и да и почерни животеца, колкото и кратък да е той. Сега втора стъпка, създаването на огъня. Тя затвори очи и почна да чувства нещо странно в корема си. И също почна да усеща покачване на температура. Пък и нищо чудно да е просто истинка, но да не предполагаме преди да видим какъв е крайния резултат. И крайната цел е, тя пак визуално си представи мъничък огън в ръката си. Но и достатъчно голям, за да може да се види в просто око.

- Спи. - Нареди господин Мастър. - Всичко, което правиш в повече от грешно. Разчиташ на яда, за да прозиведеш огън. А, ако се наложи да убиеш някого, към който изпитваш товално безразличие? Какво ще направиш? Ще умреш ли? - Мастър клатеше глава. Всички тези неща, на които са я учили някога бяха нелепи и той не можеше да се примири с това. - Не знам какво са ти казвали родителите, но определено не са знаели как да те научат да изпозлваш соите изкуства, когато пожелаеш, а не когато се налага. Това е самоубийствено. - Гласът му беше студен и спокоен. - Яо, излез и покажи как се възпроизвежда огън.
Тълпата хлапаци, момчета и мъже, които тренираха тук се отля около нягото. Викс, разбира се, знаеше кой е той и то много добре.
Яо излизаше напред. Винаги го изпозлваха за пример, за показ. Съвсем заслужено, разбира се, той не беше кой да е и определено знаеше какво иска. Когато надигна глава видя нещо по-познато дори от самия огън. На нея ли трябваше да показва как се използва подобно изкуство. Това беше по-рисковано и от...
Яо застана по средата на залата и съвсем монотонно и безразлично заговори.
- Огън, изстрелян от устата. - Той си пое дълбоко въздух и го изпусна. За момент заприлича на онези горелки, които се използваха по панаирите, за да опърлят някакво подобие на месо. - За да се изпусне огън от устата е необходимо да се събере магия в дробовете, която да подпали кислорода в тях. Колко по-големи дробове има един драконоид, толкова по-добре. - Яо прибра ръцете си в джобовете. - Възпламеняване.
У Пуф! Яо пламна целия. Призичаше на огромна факла, а косата ми се рееше, сякаш вятър минаваше през нея. За това Яо не обясни.
- Материализиране на огън, в която и да е част на тялото.
Яо изпъна ръката си напред и в нея засия горящо кълбо.
- Господим Си Мастър, смятам, че това е достатъчно показно от моя страна. Свободен ли съм сега.
- Свободен си. Викс - обърна се учителят към нев, - видя безразличието на този млад господин в моите редици, нали? Искам да съумееш да прозиведеш огън в белите си дробове, не защото си ядосана, а защото желаеш това да стане.

/Опиши действията и поредния си опит./

Като викнаха Яо, Викс буквално падна на земята и почна да кашля.
-ама защо той, той е гаден. А и само мисълта за него ме ядосва.
Викс мрънкаше, като малко детенце, на което са му взели близалката. Тя не искаше да гледа Яо, не искаше да чува за Яо, не искаше да мисли за него. Три основни причини винаги да е ядосана. Но явно нямаше смисъл Си Мастъра си беше наумил да я учи и колкото и да мрънка нямаше как да се измъкне. Когато Яо се махна едно огромно спокойствие бликна от страна на Викс. Тя стана и колко и неприятно да беше трябваше да се помъчи да направи поне едното. Та да видим нещо, което е по безопастно. Може би това с ръката. Ако пък стане нещо лошо, а дано да е върху самата Викс. И така отново нищо не свана, но пък и не трябваше да сваща стига да го направи ще е достатъчно за сега. Пък и искаше да се върне при Фейд, колкото се може по-скоро. Този учител не и харесваше. Но стигна с напразни мисли, че така ще си осъмне тук. Викс пак почна да се концентрира. Сигурно имаше смисъл за това да научи как да контролира магията си преди да я доведат тук, така че тя реши да пробва, както Фейд и обясни за контрола, а после и с огъня. Момичето пое въздъх, колтко и сух да беше в тази зала. Тя затвори очи и се опита да си представи огъня, като нещо хубаво с цветовете на дъгата. Да е нещо приятно, че иначе без желание, надали щеше да направи нещо. Тя се успокой след гадната среща с Яо. ВИкс продължи с мъченията над създаването на огън. Първо тя се опита да пренасочи магията си в дясната ръка и да пресъздаде огън. Но всичко беше провал. Тъй че реши и да се опита да го пресъздаде в ума си. Всъщност там в самия и ум магията се виждаше, като нещо което тече през цялата и тяло, като кръвта. Там също така бавно почна да се появява нещо, като огън или поне така изглеждаше. Не беше кръгло, но пламтеше. Кълбо? Не по скоро нещо, с формата на дъждовна капка. Е тя се опита и реално как с мисълта да го направи по същия начин. Та магията и протече в дясната ръка и центъра беше дланта и бавно ВИкс почна да се мъчи да се появи и малък изблик на хубав цветен огън.

И наистина Викс беше успяла да създаде огън в ръката си. Малка топка от пламъци, която блещукаше така безобидно, колкото изглеждаше и самата тя.
- Казах да възпроизведеш огън в белите си дробове, а не в ръката си. - Студена забележка. - Двадесет обиколки на залата, в лек тръст, веднага.

/Възпламенияване - I ниво; 10 опит, 4 магия.
Опиши обиколките си./

"Казах да възпроизведеш огън в белите си дробове, а не в ръката си. - Студена забележка. - Двадесет обиколки на залата, в лек тръст, веднага." Това последва след изпълнението на Викс. И все пак тя се радваше, че е успяла и с това. Момичето почна да тича из залата и да оглежда всичко на пътя си. Тя знаеше, че ако тича бързо щеше измори бързо, ако тича бавно пък ще заспи по средата на пътя, тогава как да направи обиколките по-забавни, защото когато ти е забавно рабира се всичко минава по-бързо. Добре, че беше Сет тук да и помогне с това. Тя продължаваше да тича и да оглежда учениците и изаведнъж без да иска се свърза със Сет.
-Ей Сет виж този, и той носи бяло. Бялото ти е любимия цвят нали? - Си мислеше Викс и за нейна изненада Сет отговори.
-Мда така си е, а твоя любим цвят беше синия нали?
-Точно. Ти мразеше червения.
-Познаваш ме. А твоя май беше оранжавия.
-Браво точно този е.
Странното, е че Викс не се спря и за минутка. След още няколко минутки, тя почна да тича, като си вдигаше колената на 90 градуса. Това си беше нещо, като сутрешна тренировка. Забавна, но и добра за здравето. Пък и донякъде чрез тичане Викс щеше да се успокои още повече от преди. Да отпусне, след като видя грубияна и този, който е със същата форма на магията и. мина още малко време и Викс почна да тича ситно. Тя вече почна да си брой.
" Едно, две, три и стигнахме нии, четири пет шест ще тичаме днес. Седем, осем, девет и край на това мъчение."
Това до някъде си беше доста забавно броене, като се има на предвит, думите след цифрите. Викс се замисли, ама тя не трябваше да бяга в лек тръст. Дори не знаеше, какво значи това, но пак почна да тича нормално. Вече сигурно бяха минали 10 минути и ВИкс усети че се изморява. Тя почна да диша все по тежко и по тежко, а по челото и почнаха да се появяват капки пот. Наистина гадно. А и това, че почна и да не си усеща краката, беше още по-голям проблем.

Викс направи и последната обиколка.
- Свободна си. - Освободи я Си Мастър. - Утре в седем да ти тук. Закъснението не е опция.

-Тъй вярно.
Каза и Викс и заедно със Сет тръгнаха да си починат.

Викс дотърча до тук, а Сет летеше до нея. Тя стигна до средата на залата и почна да диша тежко и да се моли да е стигнала на време.

Учителят й я посрещна с ледените думи:
- Закъсня. - Той се беше излегнал на пода, а драконът му се бе обвил около него, правейки прествоя му идеален. - Оправдание?

-Една бележка на пода в стая номер 10.
Каза набързо Викс. И да така си беше, ако не беше бележката тя щеше със сигурност да е навреме. Тези две минути в четене и възприемане я бяха забавили.

- Десет наказателни обиколки на залата. Веднага.

На Викс и стана смешно. Явно почваше да сваща номера с нарушенията. Първо, че направи каквото си поиска и я наказа с двадесет обиколки, после че закъсня и станаха десет. Е Момичето почна да тича. Радост беше, че роклята, кяото беше облякла беше доста удобна и лесно се тичаше с нея. Ама тя и за това е направена. За да може някой луд като те подгони, докато си с нея да избягаш моментално. Викс си тичаше с умерено темпо, а Сет си летеше след нея и правеше някакви странни физиономи, от който на Викс и стана ужасно смешно и трябваше да спре, иначе щеше да се задави. След като се поуспокой тя продължи да тича и да гледа тия неща с огъня (забравих, как се казваха). Тя видя, че са абсолютно еднакви. До най-малкия щрих. Момичето си тичаше и тичаше, а Сет отиде до учителя и погледна дракона, обвит около Си Мастър. Сет се чудеше, как не му е горещо. Ама на кой на Си Мастъра или на Дракона е добър въпрос. И все пак Викс дори не забеляза липсата на Сет, тя се беше втренчела в обиколките.