Градините

Тук, предимно момичетата се събираха, за да си разказват случки от живота и да бръщолевят за братята Семьоновски, тъй като момчетата бяха малко и все заети.

Денят почти привършваше и слънцето почти залязваше.Огнено червените облаци сякаш бяха пратениците на луната които го изпращаха в забвение.Прелетях над двора на училището и забелязах група момичета струпали се около една пейка.Може би те ще ми помогнат...
Прелетях няколко пъти ниско около тях и скочих между две от момичетата.

- Здравейте! - изрекох задъхано и се усмихнах сякаш ще кажа нещо много умно на което трябваше обезателно да получа отговор - Някой може ли да ме упъти как да намеря Директорката? Все още съм нов и ...

Една по-възрастна жена се обърка.
- Стига летя, младежо. Това е забранено по тези места.

Жената беше доста враждебно настроена, за това не мислех да и остана длъжен.В лицето беше както разярена буболечка - злобно изражение което като се вгледаш в него за повече от 10 секунди, ти напомняше за куче на което му дърпаш кокала...

- Извинете... Госпожо, но Вие каква се явявате тук?Мислех че се намираме в училище, а не в концлагер - опитах се да си придам важност с тези думи а същевременно разперих крила за да я подразня...

- Концлагер? Не. - Намръщи се още повече жената. - Заповеди на Директорката. Как се казваш?

Явно жената не беше чак толкова лоша.
- Bella, Bella Soriso - Приятно ми е. - подадох ръката си към нея в знак на помирение.
- Исках да попитам просто как да намеря Директорката...

- Последвай ме. - Каза жената и тръгна напред.


/Отговори ми тук./