Отново сънувах.Но този път, се появи ТЯ в сънищата ми.Саки.
Малка, величествена и изключително коварна още от дете.
Беше тъмно.Една обикновенна нощ с необикновен край.
Саки стоеше сама на леглото си и четеше малка книжка за духове и вампири.Тя бе толкова любознателно дете, че дори да четеше една книжка си представяше всеки откъс от нея и дори понякога го разиграваше върху леглото си с купчина възглавници и играчки.О, тя ги мразеше много, но точно за това и имаше колекция такива.Кой бяха с откъснати глави, други пък бяха намушкани дали в сърцата, или просто безмилостно разпорени...
Стаята и бе малка, но беше разхвърляна като за цял лагер пълен с деца.Хаоса беше нейната стихия а тя го владееше!
- Маме ... - изрече малкото демонично гърло с пискливо гласче.Гледаше с детските си очички към вратата на стаята си и очакваше красивата жена която я бе отгледала да се появи.
- Мамее-е-е..... - изрече отново, но с малко по-изострен и недоволен тон от това че не са откликнали на виковете и.
Минаха няколко секунди в очакване и нарастваща ярост.
- МА... - изведнъж, тя усети как една силна ръка я сграбчи за личицето и притисна към нея парче плат.Малкият демон се опитваше да крещи, но нямаше тази възможност.Чуваха се само жалните стонове и опити за писък.Стържеше с крачета по одалото в пристъп на паника, но единственото нещо което успяваше да направи е да събере завивката си в другия край на леглото
Не виждах мъжа, или жената... бе просто огромна черна сянка.Неразличима.Спомням си само ръцете - бели.Ноеше бели ръкавици на които бе изрисуван щит прободен от Асасинска катана...
След малко, детето се отпусна на леглото.Явно имаше нещо в парчето плат поставено на лицето му, което го зашемети.В този миг, се появи и нейната майка.Широко отворила вратата, жената изпищя при вида на огромната сянка надвесила се над детето и.
Чу се изсъскването на сянката и тя се стрелна към жената.С няколко скока и превъртания на земята тя се оказа точно пред нея и дори без да се спира я грабна през рамо и изчезна в тъмнината.Вече не чувах писъците на жената.Настъпи тишина.
Виждах очите на Саки, дори да бях скрит в малкият и гардероб в другият край на стаята.Бяха все още леко отворени и трепкащи.Гледаха в посоката в която изчезна сянката и започнаха да потрепват все по-бързо.Видях искрица в тях, видях как блестят, но този път блестяха от сълзи.
Устничките и се отвориха леко, като се опитваше да каже нещо, или да изкрещи.Като онези моменти в които сънуваш кошмар, събуждаш се и крещиш но само душевно, чуваш писъците си в главата си - а от устата ти не излиза нищо.
Очите и се затвориха.
О, Велики!Какво се беше случило в момента?!?
Бях единственият свидетел на това отвличане.Пристъпих към малкото дете и коленичих до него.Приближих ръката си към нея и отместих леко косата която покриваше лицето и, за да мога да го видя по-добре.Спеше.Спеше като ангел, а от нея се носеше неприятен аромат напомнящ отровен бръшлян.Погалих я.Нежно, с цялата си ръка.Прокарах я от челото и бавно надолу към устните, като се опитвах едвам да я докосвам.Милото дете...
*Туп* Всичко се разтресе.Какво беше това?Земетресение? Не!Сякаш някои се опитваше да премести земята от орбитата и. *Туп*, чух го отново но този път усетих болка в цялото си тяло...
Просто сънувах, а в реалният свят някои се опитваше нещо... ту се опитвах да се събудя, ту да осмисля това което сънувах.Исках да разбера всичко.Коя беше тази сянка и защо направи това...
Заглавие: Re: Главният път 
Сря Авг 17, 2011 12:40 pm
