Спални помещения номер 1

Спалните помещения бяха огромно хале, в което леглата бяха на два, три или повече етажа. Изкупителите ги охтраняваха строго, тъй като на Послушниците им се забраняваше общуването един с друг.
Всяка вечер се извършваше проверка дали всички са на лице и осветлението се загасяваше. Ако някой липсваше, то появеше ли се, го очакваше нелеп побой. Ако не се появеше, то той ззпочваше да се издирва и тогава ставаше наистина страшно.

Алекс се разбуди чувайки някакъв странен шум. Беше свикнал да се събужда така, защото принципно се успиваше с една минута, но винаги успяваше да стигне навреме за ядене и съответно за молитви. Щом отвори очи видя тавана на халето. Беше свикнал с тази гледка, виждаше я всяка сутрин. Шумът днес обаче беше по-силен и по-дразнещ от преди.
Той разтри очите си за да се разсъни и с малко усилия успя да слезе от третият етаж на леглото. Неговото легло се намираше в дъното на халето в ъгъла. Там му харесваше. Харесваше мястото на което спи, както и мрака.

Точно когато Алекс ставаше и се готвеше да застане в строй, този път пръв, както никога, осъзна, че звукът, който чуваше беше камбанен и идваше извън противното хале, в което се намираше.
Вратата на халето се отвори с шум и един от Лорд-Изкупителите влетя с гръб назад, падайки полумъртъв на пода. След него влезе самият Лорд-Боец, който изглеждаше все така благ с тези воднисто сини очи.
- Изкупител Раж Малхота, Лордът на Дисциплината Ви очаква, за да бъдете порицан поради не спазване на задълженията си като охранител на това хале. Вие сте позволил послушниците да се разхождат свободно из него, а както знаете - това е строго забранено. Моля, напуснете това място сега.
Послушниците се бяха размърдали, кои сънени, кои не осъзнаваха какво става. Шушуканията, макар и забранени започнаха моментално. Алекс ги чуваше около себе си.
- Така му се пада на този Изкупител.
- Стига, Ноа, сега няма да може да бродим свободно през ноща.
- Какво Ви интересува, часът е само пет!
- Кой знае какъв цербер ще назначат на негово място.
Лорд-Боецът се огледа наоколо.
- Тихо, деца, тихо. Да се говори по това време на деня е грешно и ще се отрази зле на грешните Ви души. Обличайте се. Лорд-Изкупителят на Молитвите Ви очаква в Параклиса.
Лорд-Боецът се обърна с тихо излезе, като беше следван от провинилият се Изкупител.
- Така му се пада! - Нареди набързо един послушник. - Като не вярва в Единствената Истинска Вяра и прави неща, които са извън разбиранията ни. Това е достойно за наказание и този грешник! Трянваше да ни пази, а той какво?
Повечето от Послушниците се бяха облекли и тихо, тихо се отправиха към Параклиса.
Покрай Алекс мина едно момче. Както си спомняше името му беше Томас Кейл, а слуховете за него отвратителни, любимец на Лорд-Боеца.

Алекс се бе преоблякъл и бе готов да потегли, но покрай него мина това момче. Момчето си замълча и го изчака да излезе. Той беше много мнителен, винаги излизаше последен от халето независимо при какви ситуации. Алекс реши да не пристъпва разбиранията на изкупителите и да не говори през деня. Не му се искаше да изглежда така жалко като този надзирател. Алекс както и всички останали тръгнаха към параклиса за да се помолят.

Алекс се върна в Спалните помещения. Трябваше да го направи - да убие Томас Кейл. Не му пукаше за храната, щеше да се радва, че той го убива, а не някой друг. Явно всички в Светилището знаеха за омразата на Алекс към Томас. Александър се облегна на стената и зачака. Какво чакаше - това и той не знаеше. След малко в помещенията "нахлуха" около десетима послушника. Точно навреме - камбаната за сън биеше вече. Алекс се преоблече и легна на леглото си.

Сирените, които оповестяваха времето за събуждането закрещяха. Изкупителите започнаха да влизат в спалното помешение, за да следят своите послушници колко бързо ще се справят със задълженията си. Разговорите, разбира се, бяха забранени.

Александър се събуди. Събуждането бе най-приятната за него част от деня - може би. Това беше така, защото той не бързаше за никъде, искаше само да иде да потренира. Ден втори от обучението му започваше. Трябваше да се облече, да се "помоли" и да иде да тренира. Обличането беше много бързо, защото той винаги обличаше едно и също - както и всички послушници. Облече се и излезе.

/Отговори в Параклиса./