Пътеката към Келявите Земи

Викс първоначално се зачуди, какво му става. Гадния, студен Яо имал и такава страна. Но щом чу "сега" тя изтръпна и отиде при него. Викс пак се изчерви и го погледна в очите.

Той я обви с ръката си и затвори очите си.
- Можеш да си позовлиш да заспиш съвсем спокойно. Нищо няма да ти се случи докато си с мен.
Някъде зад хълма започна да се чува вятър, но те бяха на завет. Явно Яо не нущуваше тук за първи път и добре познаваше тези околия. Изкупителите никога не го бяха хващали и никога нямаше да могат да го хванат. Да бъде сварен в кравешка пикня изобщо не му звучеше благоразумен край на младостта му.
- Никой не знае нищо за Изкупителите - започна да говори тихо той. - Дори най-добрите асасински шпиони не са успявали да науичат повече от колкото им е позволено. Но аз знам повече, повече от колкото всеки друг, точно за това съм този, който може да ги убива бързо. Проклетниците се мислят за непобедими, но това въобще не е така. Арогантността им и това, което наричат Единствената истинска вяра ще бъде техния край. Аз ще бъда техния край, някой ден, след като достигна целта си. - Яо отвори очите си, а те блестяха в лилаво. - Кажи ми Викс, мислиш ли, че е нормално да плениш седем годишно дете, да го заведеш там горе в Светилището и да го лишиш от избор за живот? Струва ли ти се нормално това дете да бъде прекръстено, да бъде бито всеки ден и да няма право на приятели, каквито и да са те? Да трепери всеки ден за живота си, тъй като Изкупителят има право да го убие на място, ако то направи нещо неочаквано, без да дава обеснение на никого после. Това ли им е Единствената истинска вяра? Долно племе са, ето защо обожавам задачите свъраани с тях. Винаги са добре платени и въпреки че не обичам да убивам, чувствам че съм направил най-голямото добро за непознат, след като нечия монашеска глава падне. - Гласът му беше изпълнен със спокойствие и в него нямаше и следа от капка омраза към тях. - Да не говорим и че са неприлично платени... - Отново затвори очите си.

Викс го слушаше внимателно и с интерес. Когато тя видя лилавия цвят на очите му Викс замалко да се издаде, че всъщност го харесва. Но успя да се сдържи, а разказа продължи. Тя слушаше как някой от тия изкупители или каквито бяха там можел да прави такива ужасни неща с едно дете. Викс стисна силна китката на дясната си ръка и се сети за побъркания си баща, мислещ само за това, как да прибие някой или да изпържи, и за садистичната си майка, която плащаше на деца, за да могат да накарат Викс да се усмихне и да спре да мисли, само как излезе, но всичко винаги приключваше с думи от сорта на "мразя те", "ти си чудовище", "ти си различна, не си като нас" и Викс винаги оставаше сама в къщата. Когато разказа приключи Викс се сви в Яо и погледна луната.
-Яо ти защо не искаш да имаш приятели?

- За какво могат да са ми едни приятели? - Попита я Яо, но стана ясно, че не иска да получи отговор. - Не желая да се присмиват зад гърба ми, че съм различен от останалите, че имам своето малко разбиране за огромния свят, в който живеем и да пръскат от смях, когато им казвам, че има и различни раси, по-велики от тези, които са картографирани. Има Богомолкоиди, Пеперуродни, Молецородни, Елфи и Магьосници, но някой виждал ли ги е? Докосвал ли ги е? Това, че не са стигнали до тук не означава, че ги няма. Много добре знам, че съществуват. - Яо притисна Виск до себе си, ставаше по-студено. - На всичкото отгоре не желая да си пазя гърба постоянно, защото всеки един, който ти се нарече приятел изчаква удобна възможност, за да ти забие нож в гърба, а дядо ми казваше: "И на най-великите магьосници един нож в гърба им е достатъчен."

Викс почна да се чувства, като кукла в неговите обятия. Беше странно, но и приятно. Тя го слушаше и се усмихна.
-Значи има и такива раси. Супер. Дано някой ден да видя такъв вид. А колкото до приятели на мен майка ми ми казваше, че всеки един който може да ми се нарече приятел, да си имам една на ум. Майка ми му е платила да се влачи с мен и ме мрази. И така си е. Докато останах с впечатлението, че ти не си ми приятел, но ме мразиш.

- Ако те мразех или поне не ми беше и един грам приятна, до сега да си мъртва, Викс.

Викс си замълча. Тя затвори очи и положи главата си на рамото на Яо. След няколко минути заспа.

Но Яо не заспа. Не можеше да си позволи това тук, а и след като чакаше него - нямаше друг избор. Не му се наложи да чака дълго. Може би бяха минали три часа или по-скоро два и половина, когато усети присъствието му, а след това го и видя.



- Съжалявам за закъснението, Яо.
- Няма проблем - прошепна той.
- По-добре ще е да я събудиш.
- Аз не мисля така.
- Ще може да се грижи за себе си, а ако се събуди и не те намери?
- Ще стои тук.
- Коя е тя?
- Закачиха я за мен заради другата мисия.
- Добре.

Викс продължаваше да спи, спокойно, както никога до сега. Но когато се събуди нямаше никой. Понеже този път Яо и беше казал, че има и друга мисия тя си помисли, че е отишал да свърши работата си, затова реши да не мърда от това място. Но нали си е дива по натура, а и да се мъчеше нямаше, как да стой мирно на едно място, за бог знае, колко време. Така, че Викс почна да си подмята едно камъче, или пък да цели едно дърво.

- Мисля, че ти казах да не вдигаш излишен шум. - Гласът на Яо се чу зад гърба й.
- Изкупителите не са способни да различат този звук на камък, че е от подхвърляне. Всичко би могло да го издава. - имаше някой с него. Гласът му беше твърд и особено плашещ.
- С тях никога не бива да се рискува.
- И въпреки всичко Случайността е прекалено голяма, за да предприемат каквото и да било.
- Но не е неизбежна, нали се сещаш.

-Добре добре. Сванах.
Каза сърдито Викс и погледна Яо, после и другия мъж.
-А вие сте?

- Ягами Белкам. - Поклони се мъжът.
- Викс, готова ли си да тръгваме? Скоро ще започне да се развиделява.

-Разбира се.
Викс стана и се обърна към Яо и Ягами.
-Приятно ми е, господине. Аз съм Викс.

Умбра кацна безшумно и Яо се качи на него, като подаде ръка на Виск.
- Тръгвате точно на време. - Отбеляза Ягами.
- Така си ме учил - времето, в което слънцето все още не е изгряло, но птичките са на път да запеят. Така няма да могат да ме забележат дори асасините.

Викс му хвана ръката и се качи на Умбра. Тя се учуди за какво говорят тия, ама не и и беше работа.

- Започваш да усвояваш все по-добре и по-добре. Доволен съм. - Белкам щракна с пръсти и драконът му буквално се материализира пред очите им.



С едно бързо движение той се озова на гърба му.
- Благодаря ти за помоща, Яо. - Усмихна се Белкам и изчезна в черното небе.
- Братята са за това... - Поклати глава Яо и Умбра последва примера на Дарк, като се издигна, загубвайки се в тъмното небе.

/Викс, отговири ми тук./