Главният Път

Главният път преминаващ през територията на Изкупителите беше съвсем различно нещо от останалата му част.
Тук преминаващи нямаше. Той беше пуст. Всички предпочитаха да поемат по заобиколния път, толколкото да рискуват живота си, за да преминат от тук.

Стоя аз на пустият път, усещам как хладния бриз подухва заплашително и цялото ми тяло се побива в тръпки. Оглеждам много внимателно, дали ще забележа нещо, което ще закачи острият ми поглед. И продължавам на пред бързо и внимателно.

Момчето вървеше напред, а слънцето тъкмо бе започнало да залязва. Скоро щеше да се стъмни и нещата щяха да се променят, не само от температурна гледна точка, а и от тази на опастността. Той знаеше, че мъжете живеещи по тези земи мразят Демоноподобните и точно за това трябваше да внимава от къде минава и по каква почва стъпва.

/Опиши още малка част от пътя си. Под бутоните за изпращане и преглед отиди на раздел Зарче. Зарче #1 нагласи на Зарче и не променяй нищо по dice rolls. Полсе постни поста си. Така хвърляш зар. Ако числото е четно, ще попаднеш на хубаво място за нощувка, ако ли не... ще гадаем./

Вървя по този пуст път и и се оглеждам внимателно, странно много път извървях но тръпките не престават да ме побиват... Сякаш зная, че всеки момент може нещо да ми искочи на пътят. За сега всичко е пусто и много спокойно.

The member 'Nogarkaz' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

- Какво прави хлапе като теб на място като това? - Женски глас се разнесе зад гърба му.

Спирам рязко и бавно се обръщам да видя кой е зад мен.
- Никой, само един странственик- отговарям аз и гледам силуета с голямо любопитство...

- Но ти си Демоноподобен. Знаеш ли къде се намираш? Какво може да ти се случи по тези места? Последвай ме.

/Имаш два варианта за действие:
а. Да я последваш.
б. Да не я последваш и да останеш сам по тези земи.
Изборът е изцяло твой./

Хммм, ами ако иска да ме обере, но пък и да остана сам по тези земи няма да е добра идея.
- Тръгнал съм към Феър Кийп, а ти коя си?- питам и я поглеждам с неверие и двуомление след което продължавам да се оглеждам внимателно за неканени гости.

- Тази, която ще те отведе на сигурно място.
Жената излезе от мрака, който я обгръщаше и момчето можеше да я види в целият й облик.



- Казвам се Лейла Диен. Демоноподбна съм, също като теб. Разбира се, това не означава, че може да ми имаш доверие, но и двамата сме на земи, на които не трябва да бъдем. Ще те приютя в нашия лагер, а после ще може да пътуваш с нас до Фейр Кийп, стига да си кротък и разбран, да не създаваш проблеми и да правиш това, за което ще бъдеш помолен. - Тя се усмихна. - Не сме далеч от страната ни. Пътят ще е не повече от два дни, така че по-добро предложение едва ли ще откриеш, сънароднико.

-Добре ще бъда кротък, но все пак всичко зависи отвас- поглеждам я скептично и леко доверчиво

Жената кимна доверчиво и тръгна напред.
- След мен, момче. Не ми каза името си.

Kaзвам се Ногарказ. А къде отиваме ? - следвам я предпазливо и се оглеждам по пътя.

- Запътили сме се към нашите територии. Знаеш, че по тези места не сме добре дошли, особено след като така "набожните" изкупители ни мразят и в мозъка на костите си. Може да се присъединиш към нас и да смачкаме този-онзиу предател, но първо ще трябва да станеш по-силен от сегашното си ниво. - Засмя се тя.